„Не искам да играя клетвопрестъпника, дори причината да е сериозна.“
Яздеха предпазливо и тихо, заличавайки следите си. Стигнаха тясно дефиле и видяха малък заледен поток. Джон помнеше това място. Бяха поили тук конете преди да залезе слънцето.
— Водата се заледява — отбеляза Корин. — Иначе щяхме да продължим по коритото на потока. Но ако скършим леда, ще забележат. На половин миля оттук има завой, който ще ни скрие. — Той навлезе в дефилето. Джон хвърли един последен, изпълнен със съжаление поглед към огъня и подкара след него.
Колкото по-навътре навлизаха, толкова повече ги притискаха канарите от двете страни. Следваха осветената от луната лента на потока нагоре към извора. Каменните брегове бяха брадясали с дълги ледени висулки, но Джон все пак чуваше ромона на водата под тънката кора.
Малко по-нагоре канарата се беше срутила и пътят им се оказа препречен от каменна грамада, но уверените крака на гароните преодоляха препятствието. Скалните стени се издадоха рязко напред, а потокът ги отведе до висок, виещ се по склона водопад. Въздухът беше изпълнен с бяла мъгла, като дъха на огромен студен звяр. Изсипващата се с грохот вода сияеше като разтопено сребро на лунната светлина. Джон се огледа отчаяно. „Оттук няма изход.“ Двамата с Корин сигурно щяха да могат да се изкатерят по канарите, но не и с конете.
— Сега да побързаме — заповяда Полуръката и продължи на гърба на дребния си кон през заледените камъни право сред водната завеса и изчезна. След като не се появи повече, Джон смуши своя кон и подкара след него. Падащата вода ги зашлеви с ледените си пестници и дъхът на Джон секна.
И след това се оказа от другата страна. Прогизнал и треперещ, но от другата страна. Процепът в скалата едва стигаше да премине през него човек на кон, но отвъд него стените се разтваряха, а теренът стана мек и песъчлив. Пръските от водопада замръзваха по брадата му. Дух се шмугна през водопада с един скок, отръска капките от козината си, подуши недоверчиво в тъмнината и после вдигна крак до скалната стена. Корин вече беше слязъл. Джон го последва.
— Знаели сте това място.
— Когато бях на твоите години, един брат разправяше как гонили една скална котка през този водопад. — Разседла кобилата, свали й юздата и прокара пръсти през рошавата й грива. — Има път през недрата на планината. Като съмне, ако не са ни намерили, ще продължим. Първият страж е мой, братко.
Корин седна на пясъка, опрял гръб в стената, като едва видима черна сянка в сумрака на пещерата. През шума на падащата вода Джон чу мекото шумолене на стомана в кожа, което можеше да значи само, че Полуръката е извадил меча си.
Самият той свали мокрото наметало, но тук беше прекалено студено и влажно, за да се съблече повече. Дух се изтегна до него и близна ръкавицата му, после се сгуши и заспа. Джон му беше благодарен за топлината. Зачуди се дали огънят още гори, или вече е загаснал. „Ако Валът падне, ще загаснат всички огньове.“ Луната просветваше през завесата от падаща вода и шареше с бледи ивици по пясъка, но след малко и те загаснаха и потъмняха.
Най-после дойде и сънят, пълен с кошмари. Джон сънува горящи замъци и мъже, надигащи се гневни от гробовете си. Все още беше тъмно, когато Корин го събуди. Докато Полуръката спеше, Джон остана да седи, опрял гръб на каменната стена; слушаше шума на водата и очакваше утрото.
Щом се съмна, сдъвкаха по един полузамръзнал къс конско месо, оседлаха конете и притегнаха черните плащове на раменете си. Докато пазеше, Полуръката беше направил няколко факли, като беше наквасил туфи сух мъх с маслото, което носеше в дисагите си. Сега запали първата и поведе в тъмното. Джон го последва с конете. Каменистата пътека се виеше и лъкатушеше първо надолу, след това нагоре, после отново по-стръмно надолу. На места ставаше толкова тясна, че беше трудно да убедиш гарончетата, че могат да се промъкнат през теснината.
„Докато излезем оттук, ще ги изгубим — каза си той. — И орел няма да може да види през тези камънаци. Ще сме се изплъзнали и ще продължим право за Юмрука, и ще кажем на Стария мечок всичко, което научихме.“
Но когато след няколко часа отново излязоха на светло, орелът ги чакаше кацнал на едно изсъхнало дърво на склона. Дух затича нагоре по скалите към него, но той плесна с големите си криле и полетя. Корин проследи полета му със свити устни.