— Неприятно е. Наистина се вдъхновявам от онова, което чета в историята, но повечето неща са плод на въображението.
— Да се върнем, конструкцията на света. Франк Хърбърт (авторът на „Дюн“) например се е вдъхновил от политически вълнения, екология и други подобни неща. Просто се чудех за сезоните. Дали това се основава на нещо, което ви е интересно, или просто сте решили, че е хубаво?
— Мисля, че ми хареса символизмът. Имам предвид зимата и лятото. Всички ние имаме зими в своя живот и това не означава непременно студените сезони. Лятото е време за растеж, за богатство и радости. Зимата е мрачно време, в което трябва да се бориш, за да оцелееш.
— От гледна точка на историзма… Колко исторически детайли може да използва човек, без да зазвучи твърде много като нашия свят?
— Мисля, че трябва да включи доста.
— Защото искате читателите да се свързват с творенията ви?
— Да. И защото търсиш някакво чувство за правдоподобност. Всъщност мисля, че повечето автори на фентъзи включват твърде малко. Имам предвид… да го кажем така: има брилянтно фентъзи. Много хора вършат добра работа. Тад Уилямс създаде страхотна трилогия. Робин Хоб върши чудесна работа. И, разбира се, книгите на Робърт Джордан имат милиони почитатели. Имаме и писатели като Толкин по негово време и други. Но като оставим всичко това настрана, има също така много автори, които не са толкова страхотни и въпреки че в книгите им уж има средновековен декор, като го погледнеш, ти прилича на Дисниленд. Е, имат замъци, крале и рицари…
— И девици. Не забравяйте девиците.
— И девици, да. Но ги няма кучетата в залите на замъците, които се боричкат под масата. Няма ги болестите и глада. А тези неща също ги е имало. Смятам, че трябва да ги имаш и двете. Точно там започва изследването. Трябва да разбереш как всъщност е изглеждал един турнир и как са се водели средновековните войни, да имаш някаква представа за битката и за оръжията, включени в нея. Затова се опитах да придам това усещане за сурово правдоподобие в книгите си и на почитателите ми това, изглежда, им харесва, и затова смятам, че не греша…
БЛАГОДАРНОСТИ
Още подробности и още дяволи.
Този път ангелите, които ми помогнаха да ги усмиря, включваха Уолтър Джон Уилямс, Сейг Уолкър, Мелинда Снодграс и Карл Кейм.
Благодаря също така на моите търпеливи редактори и издателиг Ан Гроел, Нита Таублиб, Джой Чембърлейн, Джейн Джонсън и Малкълм Едуардс.
Накрая да килнем леко шлема в чест на Парис заради нейното „Вълшебно кафе“, горивото, което изгради Седемте кралства.
ЗА АВТОРА
Джордж Р. Р. Мартин живее в Санта Фе, щата Ню Мексико. Първата му книга, сборник научнофантастични разкази „Песен за Лия и други разкази“, е публикувана през 1976 г. У нас е известен с научно-фантастичния си роман „Пясъчните крале“. Носител е на три награди „Хюго“ и две „Небюла“. Работил е за Холивуд (сценарист и редактор в подновената версия на „Зоната на здрача“ и популярния в САЩ ТВ-сериал „Красавицата и звярът.“) През 1991 г. Дж. Мартин започва „Игра на тронове“, която е публикувана през 1996 г. и се превръща в началото на сагата „Песен за огън и лед“ — най-четената в момента в Северна Америка фентъзи поредица.