Сам примижа нагоре към Вала. Извисяваше се над тях, ледена канара с височина седемстотин стъпки. Понякога на Джон му се струваше, че е живо същество, със свои чувства и настроения. С всяко отместване на светлината цветът на леда се променяше. Ту в тъмносиньото на замръзнали реки, ту в мръснобяло, като стар сняг, а щом някой облак преминеше през слънцето, той потъмняваше до светлосивото на гранита. Валът се простираше на изток и на запад, докъдето стигаше погледът му, така огромен, че тухлените укрепления и каменни кули на замъка изглеждаха жалки мъничета. И беше краят на света.
„А ние тръгваме отвъд него.“
Утринното небе беше прошарено от тънки сиви облаци, но светлочервената резка беше там, зад тях. Черните братя бяха нарекли скиталеца „Факела на Мормон“ и твърдяха (полу на шега), че трябва да са го пратили боговете, за да осветява пътя на стареца през Гората на духовете.
— Кометата е толкова ярка, че вече се вижда и денем — каза Сам, заслонил очи с една от книгите.
— Остави ги кометите, Стария мечок иска картите.
Дух заскача пред тях. Замъкът изглеждаше пуст, след като толкова много щурмоваци бяха прескочили до бардака в Къртичиното да „покопаят съкровища“ и да се напият здраво. Грен замина с тях. Пип, Холдър и Тоуд бяха предложили да му купят първата жена в чест на първия му обход. Бяха приканили и Джон и Сам да идат с тях, но Сам се боеше от курви почти толкова, колкото от Гората на духовете, а Джон не пожела.
— Вие правете както искате — каза на Тоуд. — Аз съм положил клетва.
Когато минаха покрай септата, чуха дрезгави гласове, подхванали някаква песен. „В нощта пред битка едни мъже желаят курви, други — песни.“ Джон се зачуди на кого ли ще му е по-добре след това. Септата го изкушаваше не повече от бардака. Храмовете на неговите хора бяха по дивите места, където призрачните дървеса простираха белите си като кости клони. „Седемте нямат власт отвъд вала — каза си, — но моите богове ще ме чакат.“
Пред оръжейната сир Ендрю Тарт работеше с няколко новобранци. Бяха пристигнали предната нощ с Кънуи, един от „скитащите врани“, които ровеха из Седемте кралства и събираха мъже за Вала. Новият добив включваше белобрад старец, който се подпираше на тояга, две русокоси момчета, които си приличаха като братя, младо конте в подгизнал сатен, дрипав мъж с дървен крак и някакъв ухилен тъпанар, който сигурно си въобразяваше, че е велик воин. В момента сир Ендрю тъкмо му показваше колко погрешна е самонадеяността му. Като учител по оръжие беше много по-внимателен от сир Алисър Торн, но все пак уроците му оставяха отоци. Сам потръпваше при всеки удар, но Джон Сняг загледа съсредоточено упражнението.
— Какво мислиш за тях, Сняг?
Донал Ноя стоеше на прага на оръжейната си, гол до кръста под кожената престилка, и този път поне не беше скрил чукана на отсечената си лява ръка. С големия си като буре корем, плоския нос и черната четина външността му не предизвикваше възторг, но въпреки това беше добре дошъл. Оръжейникът се беше доказал като добър приятел.
— На лято миришат — каза Джон, докато сир Ендрю налагаше един от „противниците“ си и го просна на земята. — Къде ги е намерил Кънуи?
— В тъмницата на някакъв лорд, близо до Града на гларуса. Разбойник, бръснар, просяк, двама сираци и момче курва. Ей с такива браним човешките владения.
— Ще станат. — Джон се усмихна свойски на Сам. — И ние станахме.
Ноя го придърпа към себе си.
— Чу ли вестите за брат ти?
— Снощи. — Кънуи и подопечните му бяха донесли новината на север и в столовата се приказваше само за това. Джон още не знаеше какво да изпитва. Роб крал? Братът, с когото беше играл, беше се бил, с когото бе делил първата си чаша вино? „Но не и майчиното мляко, не. Значи сега Роб ще отпива лятно вино от бокали с драгоценни камъни, докато аз коленича до някой поток и лоча от шепите си.“ — От Роб ще стане добър крал.
— Дали? — Ковачът го погледна. — Много се надявам, момче, но някога мислех същото и за Робърт.
— Разправят, че ти си му изковал бойния чук — напомни Джон.
— Тъй де. Негов човек бях, човек на Баратеон, ковач и оръжейник в Бурен край, докато не си изгубих ръката. Достатъчно стар съм и помня лорд Стефон преди да го вземе морето, а тези трима негови синове ги знаех още откакто си получиха имената. Ей това ще ти кажа: откакто Робърт си я сложи оная корона, стана съвсем друг човек. Някои хора са като мечовете, направени са за бой. Окачи ги на стената те ще ръждясат.