— Трябва да е той — отвърна Дрейк. — Засякох твърда нула почти точно на юг. Той е пред нас в джунглата.
— Да не е отразен сигнал?
— Имах и контролен репер.
— Може да е някоя радиостанция.
— Невъзможно. Следващата радиостанция в южна посока се намира в Сидни, а до там има три хиляди километра. За нашия пеленгатор е доста далеч. Това е Кидак, със сигурност е той.
— Значи имаме начин да го открием — зарадва са Сьоресен. — Двама ще тръгнат с пеленгаторите през джунглата…
— … и ще се простят с живота — довърши Дрейк. — Може да запеленговаме Кидак, но подопечните му животни ще ни открият много по-бързо. В джунглата нямаме никакъв шанс.
— Излиза, че нищо не сме постигнали — Сьоресен имаше съвсем измъчен вид.
— О-о, постигнахме, и то не малко — възрази Дрейк. — Сега имаме надежда.
— Каква надежда?
— Той управлява животните по радиото. Знаем на каква честота предава и ще му пречим. Ще му заглушаваме сигналите.
— Сигурен ли си?
— Не, разбира се. Обаче знам, че две радиостанции не могат да работят в един и същи периметър на една и съща честота. Ако настроим нашият предавател на честотата на Кидак и успеем да заглушим сигналите му…
— Разбирам — оживи се Сьоресен. — Може и да излезе нещо от това. Ако успеем да блокираме сигналите му, той няма да може да управлява животните. И тогава няма да е трудно да го запеленговаме.
— Планът е добър, но има един малък недостатък — каза Дрейк. — Не ни работи предавателя. Без предавател няма излъчване, без излъчване няма заглушаване.
— Ще успееш ли да го поправиш?
— Ще се опитам. Но не се надявайте много. Айкинс се занимаваше с радиостанциите.
— Имаме резервни части — каза Сьоресен. — Транзистори, диоди, инструкции…
— Знам — отвърна Дрейк. — Дайте ми време да разбера какво е излязло от строя. Въпросът е колко време ще благоволи да ни отпусне Кидак.
Медно-червения слънчев диск наполовина се скри в океана. Багрите на залеза докоснаха скупчените буреносни облаци и се разтвориха в кратката тропическа вечер. Златотърсачите се заеха да укрепват вратата и прозорците на хижата за през нощта.
VI.
Дрейк свали задния капак на радиостанцията и изпадна в ужас при вида на хилядите проводници и електронни елементи. Металните кутийки най-вероятно са кондензатори, а покритите с восък цилиндърчета може да са както резистори, така и нещо друго. След първия поглед в това непонятно и крехко стопанство му се замая главата. Как да се оправи? И откъде да започне?
Включи радиостанцията и изчака няколко минути. като че ли всички лампи работеха — едни светеха ярко, други слабо. Не откри нито един скъсан проводник. Микрофонът все още не работеше.
И така, с повърхностния оглед бе приключено. Следващият въпрос: получава ли радиостанцията достатъчно енергия?
Изключи я и провери клетките на акумулатора с волтметър. Зареди до край. Свали оловните капачки, почисти ги и ги постави обратно, като внимаваше плътно да прилепнат. Провери всички контакти, прошепна „Да помага Бог“ и включи предавателя.
Мълчание.
Дрейк изруга цветисто и го изключи за пореден път. реши да смени всички лампи, като започна от слабо светещите. Ако това не помогне, ще се опита да смени кондензаторите и резисторите. Ако и от това няма резултат, никога не е късно да си пуснеш куршум в челото. С тази жизнерадостна мисъл отвори комплекта с резервни части и се захвана за работа.
Останалите също бяха в хижата. Приключваха подготовката за нощта. Затвориха вратата и забиха клин отвътре. Наложи се да оставят прозорците отворени, за да влиза свеж въздух, иначе щяха да се задушат. Поставиха двойни здрави мрежи против комари и по един часовой на всеки прозорец.
През покрива не можеше да влезе никой, обаче подът предизвикваше опасения. Оставаше им само едно — да не го изпускат от поглед.
Златотърсачите се готвеха за дълга и неспокойна нощ. Дрейк продължаваше да се бори с предавателя. Беше превързал челото си с носна кърпа, за да не му влиза потта в очите.
След около час се обади уоки-токито. Сьоресен отговори на повикването.
— Какво ви трябва?
Гласът на Айкинс каза:
— Да прекратите безсмислената съпротива. Искам да се слеете с мен. Имахте достатъчно време за размисъл и би трябвало да сте разбрали, че нямате друг изход.
— Не желаем да се сливаме с вас — отговори Сьоресен.
— Длъжни сте — заяви Кидак.
— Имате намерение да ни заставите, така ли?
— Това е съпроводено с известни затруднения. Моите животински съставящи не са годни за инструменти за принуда. Айкинс е забележителен механизъм, но е сам. Нямам право самият аз да се подлагам на опасности — това би застрашило висшата цел на Кидак.