Но той решително не искаше да умира. Поне дотогава, докато съществуваше и най-малката възможност да осъществи Висшата цел.
Пътуването се проточи ужастно дълго. Накрая Кидак отново усети силата на тежестта и почувства как се включиха главните двигатели. Корабът се приземяваше на родната си планета.
След кацането целият екипаж се отправи в Центъра за медицински контрол, където щателно ги прегледаха дали не са хванали някоя извънземна болест.
Качиха кораба на подвижна платформа и го откараха сред множество междуконтинентални балистични ракети и луноходи за дегазация първа степен. Затвориха люковете и обработиха външната обшивка със силноотровни химикали. Привечер го изтеглиха за дегазация втора степен. С него се зае специален екип от двама души, въоръжени с газови балони.
Те отвориха люка, влязоха и го затвориха след себе си. Започнаха с носовия отсек и методично пръскаха всяко помещение при придвижването си към кърмата. Всичко беше наред. Нямаше никакви животни или растения, никакви следи от плесен като тази, която донесе Първата лунна експедиция.
— Това наистина ли е нужно? — попита по-младият дегазатор, който вече бе подал рапорт за прехвърляне в диспечерската служба.
— Ти как мислиш — отговори старшият. — С тези кораби може да се докара какво ли не.
— Така е — съгласи се младокът. — Но ми се струва, че марсианският живот, ако има такъв, едва ли би оцелял на Земята. Прав ли съм?
— Откъде да знам, да не съм биолог. А и те едва ли знаят.
— Само си губим вре… Ей!
— Какво има?
— Според мен там има нещо — каза младият. — Някаква твар, която ме заприлича на торен бръмбар. Ей там, под стълбата.
Старшият дегазатор отвори вентила на балона и със знак показа на колегата си да направи същото. Внимателно се приближи, натисна спусъка и стълбата се обви със зеленикав газ.
— Край с твоя бръмбар — каза той и погледна надолу. — Няма нищо.
— Явно се е скрил някъде.
Обработиха със зеления газ целия кораб, като обърнаха особено внимание на малкия контейнер с марсиански находки. Излязоха от пълната с газ ракета и затвориха здраво люка.
— И сега? — попита младият.
— Сега корабът ще стои три дни пълен с тоя газ. След това ще направим втори оглед. Ти ми намери нещо живо, дето може да издържи три дни в тези условия.
През цялото това време Кидак беше залепен за ботуша на младия дегазатор, на границата между кожата и подметката. Сега се отлепи и гледаше как хората се отдалечават, заслушан в басовия и непонятен звук на човешката реч. Чувстваше се безкрайно уморен и много самотен.
Поддържаше го единствено мисълта за Висшата цел. Останалото нямаше значение. Първата крачка бе направена — беше се добрал до обитаема планета. Сега имаше нужда от вода и храна. След това му бе необходима почивка, за да възстанови способностите си. Чак тогава можеше да даде на този свят това, което явно не му достига — сливането, което само Кидак можеше да му осигури.
Той бавно запълзя в тъмнината, мина покрай празните резервоари за космически кораби и се добра до оградата. Усети, че по нея тече ток с високо напрежение. Кидак внимателно изчисли траекторията и се прехвърли от другата страна.
Този участък се оказа съвсем друг. Кидак долови, че наблизо има вода и храна. Бързо запълзя напред, но изведнъж спря.
Усети присъствието на човек. Освен това и на нещо друго, много по-страшно.
— Кой е там? — извика пазачът. Стисна пистолета в едната ръка и фенера в другата. Преди една седмица в склада проникнаха крадци и отмъкнаха три сандъка с части за IBM, предназначени за Рио. Сега бе готов да посрещне престъпниците както трябва.
Той се приближи — беше възрастен човек с остър поглед и решителна походка. Лъчът на фенера пробяга по стените, избухна в жълти искри, когато освети фрезите с повишена точност за Южна Африка, премина през резервоара за вода (получател — Йордания) и купчината разнороден товар за Рабат.
— Излизай, че ще стане по-лошо! — извика пазачът. Лъчът освети в тъмнината чувал с ориз, предназначен за Шанхай и една партида електрически пили за Бирма, след което се закова.
— Ах, ти, дяволе — промърмори пазачът и се разсмя. Пред него стоеше голям червеноок плъх. В устата му имаше необикновено голям паяк. — Приятен апетит! — казда пазачът, пъхна пистолета в кобура и продължи обиколката си.
Голям черен звяр хвана Кидак и твърдите челюсти се сключиха на гърба му. Той опита да се съпротивлява, но ярка жълта светлина ги заслепи и за кратко борбата бе прекратена.