— На място! — извика Дрейк. Кучето го обхождаше така, че да му отреже пътя към океана.
Дрейк се обърна и видя, че насекомото е излязъло от тревата и пълзи към него. В това време Оро настъпваше, като се стараеше да приближи господаря си към „скорпиона“.
Дрейк не разбираше какво става, но счете за благоразумно да не изчаква. Хвана ножа за острието и го хвърли към насекомото, но не улучи. „Скорпионът“ се оказа в опасна близост и можеше да скочи всеки момент.
Дрейк хукна към океана. Оро се опита да му попречи, но той го ритна и продължи да тича. Хвърли се във водата и заплува. Надяваше се да стигне до лагера преди да са го надушили акулите.
III.
В лагера спешно раздаваха оръжие. Почистиха пушките и револверите, окачиха на гърдите си бинокли. Препасаха и хладно оръжие — ножове, брадви и мачете. Разделиха патроните и разопаковаха двата комплекта уоки-токи. Тъкмо се канеха да тръгнат да търсят Дрейк, когато той се излезе от водата, размахвайки ръце.г
Беше уморен, но невредим. След като съпоставиха всички известни факти, златотърсачите стигнаха до някои неприятни изводи.
Кейбъл първи направи заключение:
— Излиза, че всичко това го прави някаква си буболечка.
— Така изглежда — отвърна Сьоресен. — Трябва да допуснем, че насекомото е способно да управлява чуждото съзнание. Дали с хипноза или с телепатия, това няма голямо значение.
— Първо трябва да ужили — добави Дрейк. — С Оро се случи точно така.
— Не може да ми го побере главата — обади се Росетич. — Зад всичко стои един скорпион?
— Това не е скорпион — възрази Дрейк. — Видях го отблизо. Опашката е като на скорпион, но главата му е четири пъти по-голяма, а и тялото е различно. Като се замисля, на нищо не ми прилича. Не съм виждал досега подобна твар.
— Как мислиш, това насекомо от този остров ли е? — попита Монти Бърнс, златотърсач от Индианаполис.
— Едва ли — отговори Дрейк. — Ако е местно животно, защо три месеца не закача нито нас, нито животните?
— Вярно — съгласи се Сьоресен. — Всички беди започнаха след идването на шхуната. Явно тя го е донесла от някъде… Един момент!
— Какво? — попита Дрейк.
— Помниш ли скорпиона, който капитанът искаше да убие? Оня, дето изпълзя от сандъка с металотърсача? Не ти ли се струва, че е същата твар?
Дрейк вдигна рамене:
— Възможно е. Но според мен е по-важно как да го убием, а не откъде е дошъл.
— Управлява животните… — замислено промълви Бърнс. — Интересно дали ще може да управлява и хора?
Всички се умълчаха. Седяха под навеса. Докато разговаряха не забравяха да се вглеждат към джунглата, да не ги посети някое животно или самият „скорпион“.
Сьоресен се обади:
— Да потърсим помощ по радиото, а?
— Ако се обадим — възрази Дрейк, — някой ще надуши за съкровищата на „Света Тереза“. Ще ни разкарат оттук преди да успеем да кихнем.
— Да, но в най-лошия случай сме си върнали вложеното — каза Сьоресен. — Дори има малка печалба.
— А ако не ни помогнат, няма да успеем да извозим и това, което вече сме намерили — отбеляза Дрейк.
— Е, не е чак толкова страшно — обади се Бърнс. — Имаме оръжие, ще се справим някак с животните.
— Не си видял още насекомото — каза Дрейк.
— Ще го убием и него.
— Не е толкова лесно. Тая твар е дяволски подвижна. Интересно как ще я убиеш, ако в някоя прекрасна звездна нощ пропълзи в хижата ти докато спиш? Дори да поставим часови, те няма да я забележат.
Бърнс неволно настръхна.
— Да-а, май си прав. По-добре да извикаме помощ по радиото.
— О’кей, момчета — каза Айкинс и се надигна. — Доколкото разбирам, това е по моята част. Молете се само акумулаторите на кеча да не са изтощени.
— Опасно е да се ходи там — каза Дрейк. — Ще теглим жребий.
Предложението развесели Айкинс.
— Така значи, жребий. А кой от вас може да работи с предавателя?
— Аз — изпъчи се Дрейк.
— Не се обиждай, приятел, но няма да можеш да поправиш и джобна радиостанция, ако се повреди. Даже и морза не знаеш. Как ще пратиш съобщение? Ще можеш ли да поправиш предавателя, ако е излязъл от строя?
— НЕ — призна Дрейк. — Но работата е много рискована. Трябва да отидем всички.
Айкинс поклати глава:
— Както и да го мислим, все едно. Най-добре да ме прикривате от брега. Тая твар сигурно още не се е сетила за кеча.
Айкинс пъхна в джоба си комплект инструменти и прехвърли през рамо едно уоки-токи. Второто връчи на Сьоресен. Спусна се до брега и пусна във водата малка надувна лодка. Другарите му заеха позиции с готово оръжие. Айкинс седна в лодката и потопи веслата в тихите води на лагуната.