— Потегляме! — изкрещя Строу.
91.
Яхтата беше по-дълга и по-тежка от „Марея II“, което я правеше по-устойчива в бурно море. Управлявана от Строу, тя заобиколи кея и упорито се хвърли в бурното море. Светкавици проблясваха в проливния дъжд и тътенът на гръмотевиците се смесваше с воя на вятъра и рева на вълните. Радиостанцията пропука и се разнесе един неразбираем, но очевидно гневен глас.
Баща й го изключи.
Яхтата прескочи една висока вълна и хлътна в браздата преди следващата. Аби усети как сърцето й се качва в гърлото.
— Джаки, оправи се с електрониките — каза Строу и махна към тъмните екрани.
— Аз ще претърся лодката за оръжия — каза Аби.
— Оръжия ли? — извика Джаки.
— Нали се каним да превземаме станцията — отвърна Аби. — Ще ни трябват оръжия.
— Не може ли просто да им обясним какво става?
— Съмнявам се.
Тя видя, че баща й я гледа втренчено.
— Аби, ще те подкрепя във всичко. — След кратка пауза продължи. — Ще ти се доверя, защото знам, че си по-умна от мен и залогът е висок.
Аби се опита да отвори вратата на кабината, но тя се оказа заключена. Тя се засили и я изрита силно веднъж, после още един път. Крехката врата зейна. Тя се спусна надолу по стълбите, държейки се за перилата, и включи осветлението.
Топлият блясък на махагон и тиково дърво погали очите й, лъскавата лодка беше пълна с най-различни джунджурии, в трапезарията изпъкваше един огромен плосък телевизор, монтиран на задната стена, до който се забелязваше вратата съм друга стая. Тя отиде в кухнята и започна да отваря чекмеджетата, вадейки най-дългите ножове. След това изтича в другата стая. Тя беше облицована с махагон, с плюшени завеси, приглушено осветление, още един грамаден телевизор на стената и огледало на тавана. Тя претърси чекмеджетата на бюрото, в които бяха натъпкани най-вече сексиграчки и се прехвърли на нощните масички.
Револвер.
Тя се поколеба и го взе.
Яхтата се разтресе, ударена от вълна, многобройните джаджи се размърдаха, някои паднаха на пода. Нов глух тътен и нощната лампа се търкулна от етажерката и увисна на кабела си. Аби се хвана за крака на леглото, а носът на лодката започна да се издига. Много по-страшно беше да стоиш вътре, където не можеш да виждаш какво става. Яхтата продължаваше да се издига и Аби осъзна, че вълната е огромна: най-голямата от всички.
Тя чу приглушения й рев и се приготви да я посрещне. Сякаш падна бомба; яхтата отскочи встрани с оглушителен трясък, който отекна в тясното пространство, стъклата се начупиха и навсякъде се разлетяха разни предмети. Стаята се накланяше все повече, чекмеджетата на бюрото се отвориха, картините от стената нападаха по пода и за миг Аби си помисли, че яхтата ще се преобърне. Но в един момент тя спря да се накланя и със силно скърцане започна да се изправя, хлътвайки в следващата бразда. За миг настъпи ужасяваща тишина, след това яхтата отново започна да се изкачва все по-нагоре и по-нагоре. Дочу се нова приглушена експлозия, последвана от разтърсващо, усукано движение. Гърмът отекна в стаята и големият телевизор падна на пода, пръсвайки се на хиляди парчета.
Тя изчака да се спуснат в следващата бразда и хукна нагоре по стълбите, отправяйки се към рулевата кабина. Стиснал кормилото с едната си ръка, баща й взе пистолета с другата и отвори барабана.
— Зареден е. — Той затвори барабана и пъхна оръжието в джоба си.
— Нали… Нали нямаш намерение да го използваш? — попита Джаки.
— Надявам се, че не.
92.
Половин час по-късно, за голямо нейно облекчение, Аби различи в далечината светлините на станцията, които проблясваха през плътната дъждовна завеса. Поодрусаната яхта, чиито корпус издържа геройски напъните на бурното море, навлезе в по-спокойните води на пристана, който обслужваше остров Кроу. В далечината се появи големият бял купол, осветен от прожектори, който беше надвиснал над скупчените сгради, построени върху оголения хълм на острова.
Аби си спомняше от една отдавнашна училищна екскурзия двамата лаборанти, които им обясняваха какво се прави в станцията и как те двамата живеят на острова и я поддържат. Във вътрешността на огромния бял балон имаше голяма моторизирана параболична антена, която можеше да бъде насочена към всеки един от телекомуникационните сателити, или дори да се използва за комуникации с космическите кораби в дълбокия космос. Но основната й функция беше да предава презокеанските телефонни разговори — или поне така си спомняше.