Те нахлуха в тясното фоайе, благодарни за топлината, която ги обгърна. В ъгъла стоеше един стар заоблен телевизор, по екрана му танцуваха снежинки. По масата бяха разхвърляни остатъците от среднощно похапване, обвивки от шоколадови десерти, няколко кутийки кока-кола и чаша кафе, заедно с няколко опърпани книги — „Пустата земя“ на Елиът, „По пътя“ на Керуак, „Бдението на Финеган“ на Джойс.
— Добре ли сте? — избъбри пазачът, вперил тревожен поглед в тях. — Лодката ви потъна ли? Сядайте, сядайте! Искате ли кафе?
— Вече сме добре — каза баща на Аби, протягайки ръка. — Казвам се Строу. Лодката ни е в пристанището.
— Няма да откажа кафе — каза Джаки на висок глас.
— Да, хей, веднага идва.
Те се настаниха край металната маса, а мъжът се засуети покрай каната с кафе, притопли я на печката, напълни им чашите и ги постави на масата заедно с едно бурканче сметана и едно бурканче захар. Аби се пресегна с благодарност и си сипа три лъжички сметана и също толкова захар, разбърка кафето и отпи.
— Какво правите навън в тази буря, по дяволите? — попита мъжът.
— Дълга история — отвърна бащата на Аби и си разбърка кафето.
— Искате ли да се обадя на бреговата охрана?
— Не, сега всичко е наред. Моля, не си правете труда. И без това няма да дойдат преди да е отшумяла бурята.
— От всички бури, на които съм ставал свидетел тук — каза мъжът, — тази е най-ужасната — особено през лятото. Голям късмет сте извадили, че сте останали живи.
— Има ли други хора на острова? — подхвърли небрежно баща й.
— Аз и още трима — двамата техници и специалистът по комуникациите. Живеем в къщите долу в ниското.
— Заедно със семействата си?
— Няма никакви семейства тук. Сменяме се на всеки три месеца. Това е четвъртата ми година тук. Плащат много добре и получаваш възможност да се оттеглиш от света. Да почетеш. Да поразмишляваш. Между другото, казвам се Фулър. Джордан Фулър. — Той протегна ръка и се ръкува с всички, които също се представиха.
Баща й отпиваше от кафето. Дъждът шибаше прозорците. Дори от върха на острова Аби можеше да чуе приглушения тътен на прибоя.
— Значи тая вечер сте съвсем сам тук, в станцията? — попита баща й.
— Не, и техникът е тук. Аз съм един вид охрана. Сега в станцията е доктор Симич.
— И кога го сменят?
— Я сменят. Чак в седем часа.
— Бихме искали да говорим с доктор Симич — каза Аби.
Фулър поклати глава.
— Съжалявам. Горе не може да се ходи. Забранено е.
— Стига де — засмя се Аби — Била съм там два пъти досега. Водеха ни от училище.
— Е, това е нещо различно. Водят ни много училищни групи. Но по принцип външни лица не се допускат там. Вратата винаги се държи заключена.
— Но вие можете да я отключите, нали? — попита баща й и се изправи.
— Разбира се. Защо питате?
Баща й извади револвера от джоба си и го постави внимателно на масата, без да сваля ръка от него.
— Тогава, моля ви, направете го.
94.
Президентът вече ги очакваше с нетърпение в заседателната зала. На мониторите по стените се излъчваха предаванията на CNN, MSNBC, FOX и Bloomberg.com, звукът беше изключен, проблясваха изображения на Луната, говорещите глави на различни астрономи и картини на нарастващия хаос, причинен от прекъсванията на електричеството и компютърните сривове.
Форд влезе вътре с останалите и те останаха прави, в очакване президентът да седне пръв. Но той не седна. Плоските монитори преминаха в режим на видеоконференция и на тях се появиха лицата на генерали, служители от кабинета и други.
— Така — каза президентът, — нека да чуем.
Локууд кимна към асистента и на големия екран в дъното на стаята се появи изображение на Деймос.
— Господин президент, това, което виждате, е фотография, направена от спътника Марс Мапинг Орбитър на 23 март тази година на обект, скрит в дълбокия кратер Волтер на луната на Марс, Деймос. Първо малко предистория: Марс има две малки луни, Фобос и Деймос, наречени на гръцките богове на страха и ужаса. Изглежда, че и двата са скоро уловени от притеглянето на планетата астероиди — като казвам скоро, имам предвид през последните половин милиард години. Почти идеално кръглите им орбити отдавна озадачават астрономите, които и до сега не са разгадали как Марс е успял да улови двата астероида в такива идеални орбити, освен ако не е участвало и трето тяло, което да е променило въртящия момент на другите две и да е отлетяло завинаги. Астрономите винаги са го приемали като нещо малко вероятно.