След това се обърна към него с непроницаемо изражение на лицето си.
— Искат да се върнете горе, сър.
Горе в заседателната зала президентът стоеше до масата, а до него се беше изправил Манфред, с почервеняло от гняв лице.
— Какво е това съобщение? Искам да знам за какво става въпрос, по дяволите.
— Изглежда, моята асистентка е изпратила съобщение до машината на Деймос — каза Форд, — и е получила отговор.
— Как?
— Като е използвала предавателната станция в залива Мъсконгъс, която се намира на остров Кроу.
Тишина.
— И какво е гласяло съобщението? — попита президентът.
— Не знам. Взеха ми телефона. Може ли да предложа да се обадим и да разберем?
— Това е абсурдно… — започна Манфред, но президентът го прекъсна с нервно махване на ръката. Той посочи телефона. — Обади им се и ги пусни на високоговорителя.
Охраната го пусна. Един от асистентите му подаде едно листче с номера на станцията. Форд се приближи към масата, вдигна слушалката и го набра.
Когато телефонът започна да звъни, той си помисли: „За Бога, какво ли е направила пак Аби?“
99.
От говорителите в заседателната зала се разнесе звукът на позвъняване, веднъж, два пъти, след което се чу сприхав глас.
— Предавателна станция на остров Кроу.
— Обажда се Уайман Форд — каза той. — От заседателната зала в Белия дом.
Последва мълчание.
— Аз съм доктор Сара Симич, технически директор на станцията на остров Кроу. Имам да ви съобщя някои… наистина зашеметяващи новини. — Гласът й звучеше твърдо, но в него се усещаше лек трепет.
— Затова се обадихме — каза Форд. — Слушаме ви.
— Ще ви дам Аби Строу, която осъществи контакта. Тя ще ви обясни. Но нека ви кажа, че е абсолютна истина. Проверихме го няколко пъти.
След миг от високоговорителя се разнесе гласът на Аби, висок и нервен.
— Ало?
— Аби?
— Уайман? Мамка му, няма да повярваш…
Форд бързо я прекъсна:
— Аби, намирам се в заседателната зала на Белия дом заедно с президента и те слушаме по високоговорителя.
— О! — Тишина. — Извинете пиперливия ми език.
— Какво стана?
— Изпратихме съобщение до Деймос, като използвахме предавателната станция на остров Кроу.
— Защо?
— Знаеш много добре защо! Първите два изстрела бяха предупредителни. Извънземното нещо се опитваше да ни изпрати съобщение. Да ни каже нещо. И очевидно очакваше отговор, опитваше се да измоли отговор. Защо иначе не ни уби още с първия изстрел? Това беше предупредителен изстрел, ако мога да използвам военната терминология. — Тя замълча. — Реших, че ще е по-добре да му отговорим — или следващият изстрел щеше да е краят.
— Какво беше съобщението?
— Нека първо обясня. Помислете, защо се дава предупредителен изстрел? За да се накара противника да спре, да се предаде, нали? Реших, че точно това е искало. Затова му изпратих съобщението, което искаше да чуе.
Кратка пауза.
— И то е? — попита Форд.
— Точно каквото казах. Какво правите, когато чуете предупредителен изстрел? Предавате се. Затова му изпратих съобщение: „ПРЕДАВАМЕ СЕ.“
Настъпи дълга, стряскаща тишина.
— О, Господи — каза съветникът по националната сигурност.
Лицето на Майкълсън беше побледняло.
— А… отговорът?
— Ще ви го прочета. Малко е объркващо. „ПРЕДАВАНЕ ПРИЕТО. ЧАКА. НИЕ ИДВА.“
— Ти си се предала? — изрева внезапно президентът, пристъпвайки към телефона. — Предала си се от името на Съединените американски щати?
— Кой крещи така?
— Аз съм президентът.
— О, извинете. Не, сър. Вие не разбирате. Няма начин да се предадем! Точно това са правили корабите в миналото по време на война! Престрували са се, че се предават, и след това са разказвали играта на групата за абордаж, когато най-малко го е очаквала. Така просто печелим време, това е. Освен ако Господ не е отменил скоростта на светлината, ще минат много години, преди извънземният пост на Деймос да успее да се свърже с родната си планета. Времето трябва да ни стигне, ако наистина решат да дойдат. Ще минат двайсет, трийсет години, може би векове преди да се появят, в зависимост от това на колко светлинни години се намират от нас. Това съобщение просто ни спечели време да се подготвим, да се въоръжим, да изградим защита срещу нашествието.
— Нашествие ли каза? — попита Майкълсън.
— Да. Нашествие.
Настъпи мъртвешка тишина.
— Нали не си помислихте наистина, че ще се предадем? — попита Аби. — По дяволите! Ние ще се бием.
Епилог