Все още не можеше да повярва, че майка й я няма. Никога нямаше да забрави онзи ден в болницата, когато попита лекаря: как така се случи точно на нея? Той я погледна с ужасна тъга в очите — добър човек, победен от науката.
— Наистина не знаем как — отвърна той, — но по някаква причина преди пет или десет години клетките й не са се разделили както трябва и оттам е тръгнало всичко…
„Клетките не са разделили както трябва.“ Странно как тези толкова малки неща могат да оказват такова гигантско влияние.
— Хей, мамче! — разнесе се гласът на Джаки между гората от камъни. — Ще спреш ли да се кланяш на предците си и да дойдеш да споделиш тази цигара с мен?
Аби се върна на мястото, където Джаки седеше, облегната на надгробния камък.
— Моите предци? Говори за себе си, бяло момиче.
— Не ми ги пробутвай такива, и ти си толкова мейнчанка, колкото и аз. Нищо лично.
Тя седна с кръстосани крака, дръпна от цигарата, вдиша дълбоко и издиша. Докато пламенното усещане се простираше от дробовете към главата й, тя разопакова сандвича си и го захапа. Двете се хранеха безмълвно, а след това Аби легна по гръб в тревата, подложила ръка под главата си и вперила поглед в небето.
— Забеляза ли? — попита тя. — Почти половината от хората, погребани тук, са по-млади от нас.
— Винаги те налягат такива мрачни мисли — промърмори Джаки.
— Ще ме налягат по-малко, след като намеря метеорита — отвърна тя.
Двете се засмяха, легнали в тревата, с лица към небето.
11.
Рандъл Уърт приближи остров Тръмкап със своята двайсет и четирифутова моторна лодка, наречена „Морски вълк“, дизеловият двигател избумтя веднъж и изпусна медночервен облак от ауспуха си. Късовълновото радио беше настроено на рок станцията, но пращеше толкова силно, че Уърт можеше само да гадае каква песен върви в момента.
Той ловуваше омари сам, без помощник, защото никой не искаше да работи с него. Толкова по-добре, нямаше да се налага да дели печалбата. Преди известно време едно копеле беше нарязало половината му корди, защото го излови, че мами с парите. „Майната им, майната им на всичките.“
Той хвърли последния капан, рязко зави надясно и спря, без да изключва двигателя. Кордата се опъна, плувката се скри под водата, следвана от шамандурата. Уърт допи остатъка от бирата и хвърли кутийката зад борда. Избърса устата си и погледна към двигателния отсек. Моторът кашляше, инжекторите бяха скапани, от мокрия ауспух пръскаше гориво и оставяше пъстроцветни следи във водата. На всеки няколко минути трюмната помпа кашляше и изхвърляше мазна вода. Той отново се изплю и храчката му залепна на палубата като мида без черупка. Той ритна маркуча, от който течеше студена вода, и отми противната слуз от дъските.
Надяваше се скапаната лодка да изкара и тоя сезон. След това щеше да я застрахова и да я потопи. Достатъчно беше да сложи скапан предпазител на помпата, да я закотви и да изчака ден-два.
Лодката постепенно подмина остров Тръмкап и на хоризонта се появи остров Кроу — огромният бял купол на старата измервателна станция се издигаше над него като балон. Фериботът тъкмо излизаше от пристанището и пенеше водата, завивайки към Френдшип. Когато отново погледна към сушата, той забеляза с изненада една лодка, която леко се поклащаше закотвена в малкото заливче на остров Марш. Той присви очи.
„Марея“. Лодката на Аби Строу.
Той намали оборотите и се вторачи в нея. Заля го вълна от гняв, която се просмука до мозъка на костите му, като вода в гъба. Шибаната кучка; той не можеше да забрави какво му беше отговорила при споменаването на „по-дълбоко“. И то точно пред онази курва Джаки Спан! И ето ги къде бяха двечките, на остров Лаудс, търсеха съкровището на Дикси Бул. Из града се носеха слухове, че Аби е успяла да се докопа до някаква карта.
Докато лодката се носеше по течението, Уърт извади последната кутийка бира и хвърли найлоновата обвивка във водата. „Може пък някой тюлен да се задави с нея.“
Отпи от кутийката и я сложи в поставката за бира, монтирана върху капака на двигателя. Започваше да чувства напрежение, раздразнение, кожата му настръхна. Нуждаеше се от дрогата си. Той задрапа нервно по бузата, разчеса по невнимание един струпей и усети мократа кръв по пръстите си.
Изруга. Мушна се в малката каюта, извади малка стъклена лула иззад рибарските принадлежности, сипа в нея малко кокаин, запали с трепереща ръка запалката си и поднесе огънчето под главата. Внезапно се разнесе бълбукащ звук и той дръпна силно, изпълвайки дробовете си с дим. Облегна се на корпуса, затвори очи и зачака да го връхлети вълната и да го изпълни онова въодушевление, което, поне за миг, го караше да се чувства човешко същество.