Те продължаваха да вървят по дигата, криволичейки между оризищата. Боядисаната в бяло къща на Прам Форганг постепенно изникна от мрака като призрачна постройка. Приближиха се до задната врата и Форд бързо отключи елементарната ключалка. Двамата влязоха в къщата.
Вътре миришеше на сандалово дърво. Те се придвижиха към всекидневната, без да светват лампите. Форд зае стратегическото място в един фотьойл вляво от вратата, а Кхон се настани на дивана вдясно.
— Дванайсет и четирийсет — прошепна Форд. Той измъкна своя валтер 32-ри калибър от джоба и го положи в скута си.
В определеното време, точно в 1:05 сутринта, фаровете на новия мерцедес на Прам осветиха прозорците и минута по-късно Форд чу ключа му да се завърта в ключалката. Вратата се отвори, пламна кибритена клечка — по това време на нощта нямаше ток — и Прам влезе в стаята, стъписвайки се при вида им.
Той веднага се опита да избяга обратно през вратата, но бърз като светкавица, Форд се хвърли напред и подложи крак на вратата, като я блокира. Той опря пистолета в главата на мъжа и постави пръст на устните си. Шшшт!
Прам просто го гледаше.
Форд затвори внимателно вратата и махна с пистолета към него.
— Suor-sdei7, господин Прам. Ще поседнем ли?
Прам остана прав и напрегнат. Кхон се появи от сенките и запали един фенер, който изпълни стаята с немощна жълта светлина.
— Казах да поседнем.
Прам седна предпазливо, като животно, готово всеки миг да хукне.
— Какво искате?
— Дойдохме при вас на приятелско посещение, с отлично бизнес предложение.
— Проникнали сте в къщата ми на приятелско посещение?
— Позволихме си да влезем през задния вход заради вашата собствена сигурност, не за нашата.
Прам се размърда неловко. Форд изучаваше мъжа. Той беше на средна възраст, кльощав и дребен, с шкембе и неспокойни маниери. Беше облечен с хавайска риза, незапасана, с широки панталони и джапанки, и миришеше слабо на бира и евтин парфюм. Големите му, влажни очи бяха нащрек. Той запази мълчание.
Форд се усмихна.
— Господин Прам, дойдохме при вас, за да научим местоположението на мината за скъпоценни камъни.
Прам не каза нищо.
— Готови сме щедро да заплатим за тази информация.
— Не знам за какво говорите.
— Не искате ли да чуете нашето предложение?
— Няма какво да ми предложите — нито пари, нито жени — което да ме накара да променя мнението си. — Прам се усмихна. — Огледайте се: имам всичко, от което се нуждая. Хубава кола, красива къща, телевизор с плосък екран, компютър. Все хубави неща. И не знам нищо за никаква мина.
— Те няма да разберат, че сме получили информацията от вас.
— Нищо не знам.
— Не сте ли поне малко любопитен какво предлагаме?
Прам не каза нищо.
Форд стана и се приближи до Прам, завъртя пистолета с дръжката към него и му го подаде.
— Вземете го.
След кратко колебание Прам го грабна. Извади пълнителя и пак го пъхна обратно.
— Зареден е — каза той на отличен английски и насочи пистолета към Форд. — Бих могъл още сега да ви убия. Предлагам да си вървите.
— Това не е много добра идея.
Прам се усмихна широко. Ставаше точно така, както се беше надявал Форд: с пистолет в ръка той се чувстваше много по-уверен. Не знаеше, разбира се, че Форд беше извадил предварително патроните, беше изпразнил барута, и ги беше върнал обратно.
— Ето какво е предложението ни. — Форд бавно бръкна в джоба си и извади малък документ. Постави го на масата на светло. Това беше студентска виза за посещаване на университет в Америка.
Прам изсумтя.
— Това не ми е нужно. Аз съм на петдесет години! Богат съм, уважаван. Бизнесът върви и всичко, което правя, е законно. Не нарушавам никакви закони и не крада нищо от никого.
— Тази виза не е за вас.
Прам го погледна озадачено.
— Хайде… погледнете.
Прам се поколеба, след което протегна ръка и взе книжката. Разгъна я и се втренчи във фотографията на първата страница.
Форд измъкна плик от джоба си и го сложи до визата. На плика имаше пурпурно лого с една-единствена дума в него, „Veritas“, и обратен адрес Кеймбридж, Масачузетс.
— Прочетете писмото.
Прам остави паспорта и взе плика. Извади едно писмо, написано на луксозна кремава хартия, присви очи и зачете съдържанието му на слабата светлина, а хартията леко трепереше в ръцете му.
— Това е приемно писмо от университета в Харвард за вашия син, подписано от заместник-ректора.
Последва продължително мълчание. Прам бавно остави писмото на масата и го погледна безизразно.