— Този човек току-що спечели двугодишна заплата. Той е доволен, ние сме доволни — защо да подлагаме на съмнение щедростта на боговете?
По пътя със силно бръмчене се зададоха двата мотора, карани от кльощави тийнейджъри, изхъхриха, закашляха се и спряха.
Форд се втренчи в древните возила, които се крепяха цели само на изолирбанд и жица. Единият имаше бамбукова кошница, превързана отзад, омазана със съсиреци и засъхнала свинска кръв.
— Сигурно се шегуваш.
Кхон се разсмя.
— А ти какво очакваше, Харли Дейвидсън?
18.
Сините хълмове в далечината бяха първото нещо, което Форд забеляза, когато пътеката стигна до едно малко сечище. През последните пет часа бяха следвали гъстата мрежа от пътечки в джунглата и той беше ужасно изморен, боляха го всички кости. Спря мотора и изключи двигателя. Кхон се спря до него. Форд наблюдаваше как камбоджанецът изважда картата от раницата си и я разгъва, но въпреки всичките му усилия да я запази цяла, тя бе започнала да се разпада от влагата и честата употреба. Кхон се взря в картата през дебелите стъкла на очилата си, след което погледна към Форд.
— Това са хълмовете Пном Нгуе, които поставят началото на планините покрай границата с Тайланд.
— Човеко, тук е адска жега. Как го постигаш, Кхон?
— Кое?
— Да запазиш такова спокойствие и такъв добър вид.
— Човек винаги трябва да има приличен вид — отвърна той, като сгъна картата с пълничките си, добре поддържани ръце. — Селото Трей Нхор се намира в подножието на тези хълмове. Това е последния аванпост на камбоджанската държава. След това започва ничия земя.
Форд кимна. Той попи потта от лицето си и избърса ръце, прехвърли крак през мотора, запали двигателя, даде газ и двамата отново поеха по криволичещата набраздена пътека. През следващите няколко километра те минаха покрай няколко селца — групички от тръстикови наколни жилища, воден бик, който теглеше двуколка, деца в тръстикова училищна колиба, които рецитираха заедно стихотворение на висок глас — след което пътеката започна да се изкачва нагоре. В далечината се изникна планински хребет, над върховете на дърветата се виеше пушек.
— Трей Нхор — каза Кхон.
Те продължиха да карат през гората, двата мотоциклета жужаха като чифт комари. Форд изпита благодарност към вятъра, въпреки че той въобще не разхлаждаше. След няколко мили се появиха колибите на селото, разпръснати сред гигантски дървета капок с ръбести стволове и чудовищни коренища, които изпълзяваха от земята като змии. Миг по-късно се озоваха на прашен площад, заобиколен от бамбукови заслони с тръстикови покриви. В центъра на площада, като група мършави демони, стърчаха свещените стълбове на предците. Форд се огледа; селото изглеждаше пусто.
Двамата паркираха мотоциклетите, пуснаха подпорките им и слязоха от тях. Около малкото разчистено пространство се издигаше необятната, стенеща гора, всички следи от човешко присъствие се губеха между дърветата.
— Къде са всички? — попита Форд.
— Като че ли са избягали. Без един. — Кхон кимна към единия заслон и Форд забеляза една съсухрена старица, която седеше върху плетена рогозка. Кхон измъкна едно пакетче бонбони от раницата си и двамата тръгнаха към нея. — Този район пострада много по времето на Полетата на смъртта8 — каза Кхон, — и тези хора все още се страхуват от непознатите.
— Попитай я за пътека към хълмовете Пном Нгуе.
Тя изглеждаше по-стара, отколкото беше възможно да доживее човек, купчина кокали, покрити с увиснала, набръчкана кожа. И въпреки това беше учудващо жизнена. Седеше с кръстосани крака върху рогозката, пушеше пура откъм обратната страна и се усмихна на Форд, разкривайки единствения си зъб. Кхон й предложи отвореното пакетче с бонбони и тя бръкна вътре, отмъквайки поне половината с едно хищническо сграбчване.
Кхон заговори на местния диалект. Тя му отговори оживено, кимайки енергично с глава, костеливите й пръсти жестикулираха и сочеха.
— Казва, че е по-добре да не ходим там.
— Кажи й, че отиваме и се нуждаем от помощта й.
Кхон поговори известно време с жената.
— Тя каза, че на около два километра северно оттук има будистки манастир, до който може да се стигне само пеша. Монасите, казва тя, са очите и ушите на гората. Първо трябва да отидем там и те ще ни покажат пътя. Тя ще пази моторите ни срещу остатъка от бонбоните.
Пътеката продължи да лъкатуши нагоре между разкривени хлебни дървета, след което се заизкачва по един горист хълм. Горещината беше толкова силна, че Форд усещаше как прониква в дробовете му при всяко вдишване. След половин час стигнаха до порутена стена от гигантски землисто-ръждиви дялани камъни, обвити в лиани, и древни стъпала, които водеха нагоре по хълма. Те се изкачиха до върха и се озоваха на гъсто обрасъл с трева терен, върху който бяха разхвърляни заровени наполовина каменни блокове; от другата им страна пет полуразрушени кули се извисяваха над гъстата джунгла; върху всяка кула се забелязваха четирите лица на Вишну, загледани в четири различни посоки. Това беше древен кхмерски храм.
8
Полета на смъртта — места в Камбоджа, където по време на управлението на червените кхмери са били убити и заровени голям брой хора — по различни оценки от милион и половина до три милиона души, при общо население седем милиона. — Бел.прев.