Монахът продължи:
— Ако разберат, че я крием тук, всички ще умрем. — Той се обърна към нея. — Ела тук, дете мое, и разкажи на американеца всичко, което знаеш, дори най-ужасните неща.
Детето заговори с равен, безчувствен глас, сякаш рецитираше стихотворение в класна стая. Тя разказа за експлозията в планината, за идването на бившите войници на червените кхмери; за това как нападнали селото й, убили майка й и баща й и подкарали оцелелите през джунглата към мината. Тя описа как постепенно ослепяла, докато ровела из натрошената скала в търсене на скъпоценните камъни. След това с ясни и точни думи описа с подробности разположението на мината, къде патрулират войниците, къде живее шефът и как работи мината. Когато свърши, тя се поклони и отстъпи назад, също както ако беше рецитирала стихотворение в училище.
Форд остави бележника си на земята и дълбоко въздъхна.
— Разкажи ми за експлозията. Каква беше тя?
— Като бомба — отвърна момичето. — Облакът се издигна високо в небето и заваля кален дъжд, който продължи с дни. Много дървета нападаха.
Форд се обърна към монаха.
— Вие видяхте ли експлозията? Каква беше?
Игуменът го прогледна с проницателните си очи.
— Като демон от дълбините на ада.
19.
Аби наби щифта на котвата и скочи в рулевата кабина.
— Махаме се оттук — каза тя, сграбчи руля и форсира двигателя, отдалечавайки лодката от остров Марш.
— Това беше пълен провал — рече ядосано Джаки.
— Минахме два, още три остават — каза Аби, опитвайки се да звучи весело. — Не се тревожи, ще го намерим.
— Дано да е така. Пълзенето из онези храсти направо ме довърши. Все едно ме бяха затворили в сак с диви котки. Погледни колко съм надрана! — Тя тикна ръката си под носа на Аби.
— Бойни рани. Ще можеш да се хвалиш с тях пред внуците си. — Тя насочи „Марея“ покрай северния нос на остров Марш. Залязващото слънце хвърляше оранжеви лъчи върху отдалечения континент, а във въздуха се носеше лека омара. Тя провери картата и пое курс към следващия остров в списъка й: Рип. Виждаше очертанията му на хоризонта, на няколко мили зад старата станция на Кроу. Тя винаги й беше изглеждала някак не на място, големият бял мехур се издигаше над скалистия остров като грамадна гъба пърхутка. Над водата се носеше малка групичка светлинки — фериботът от остров Кроу се беше отправил към пристанище Тенънт.
— Помниш ли, когато отидохме там на излет? — попита Джаки, проследявайки погледа й. — Онези тримата откачени, които живеят на острова и се грижат за станцията?
— Тогава се опитваха да изпратят сигнали до сондата около Сатурн.
— А ти се чудеше що за луди типове трябва да са, за да приемат подобна работа на остров, която се намира на майната си. Помниш ли онзи с конските зъби, дето ни се хилеше? Пфу! Какво си мислиш, че правят по цял ден?
— Може би са заети да звънят на Извънземното.
— Йо-о, Извънземното, има ли още от ония марсиански мацки? — рече Джаки.
Аби се разхили.
— Като говорим за размътващи съзнанието субстанции, забелязвам, че слънцето е слязло под нока. — Тя държеше в ръка бутилка „Джим Бийм“.
— Тъй вярно.
Аби отпи една глътка и подаде бутилката на приятелката си. Джаки отпи на свой ред. Слънцето се килна зад хоризонта и над спокойния залив се спусна здрач.
— О-хо — рече Аби, гледайки напред. Тя взе бинокъла от таблото и се взря в острова пред тях. — Прозорците на къщата на Рип светят. Изглежда, адмиралът вече е дошъл от Джърси за лятната си ваканция.
— Мамка му.
Когато наближиха острова, пред погледите им се появи дървената къща, със своите кули и фронтони, огряна от външните лампи.
— Тоя адмирал е един луд кучи син — каза Джаки. — Казват, че по време на Корейската война убил сума ти жени и деца.
— Градски легенди.
— Имам предвид, че може би ще е добре да пропуснем Рип.
— Джаки, линията минава през средата на острова. Ще го претърсим през нощта — тази нощ.
Джаки изпъшка.
— Ако метеоритът е паднал на Рип, адмиралът сигурно вече го е открил.
— Тогава той още не е бил тук. А и островът е доста голям.
— Казват, че имал охрана.
— Да бе, точно така, двама, дето седят в кухнята и плюскат понички, докато гледат „Американски идол“.
Островът изникна пред тях, голямата къща грееше, осветена като затвор. Аби огледа пристанището и къщата с бинокъла. Малката лодка с извънбордов двигател на адмирала беше завързана за плаващия док, а голямата моторна яхта беше пуснала котва в залива. Край прозорците на къщата се виждаха сенки.
— Ще хвърлим котва от другата страна.