— Джаки — изсъска тя.
След минутка Джаки изскочи над водата, изправи се на колене и започна да плюе вода.
— Джаки? Добре ли си?
След миг се чу дрезгав глас:
— Да, мамка му.
Притичвайки покрай дърветата, те стигнаха до лодката, издърпаха я в морето, натовариха се вътре и загребаха. Малко по-късно вече седяха в „Марея“. След минута мълчание и двете избухнаха в истеричен смях.
— Така — рече Аби, след като се поуспокои. — Да вдигаме котва и да се махаме оттук, преди да са тръгнали да ни търсят с оная тяхната голяма яхта.
Съблякоха мокрите си дрехи и ги провесиха по парапетите, след което чисто голи подкараха лодката към нощния океан, подавайки си бутилката с „Джим Бийм“.
20.
Форд се смяташе за бързоходец, но будисткият монах се придвижваше през гората с гъвкавостта на прилеп, шляпаше чевръсто с малките си чехли, развявайки оранжевата си роба. Те вървяха четири часа мълчаливо, без почивка, докато не стигаха до един голям камък на входа на стръмна клисура. Монахът рязко спря, загърна се с робата си и седна, навеждайки глава в молитвена поза.
След кратко мълчание той ги погледна и посочи с пръст към клисурата.
— Шест километра. Вървете по главния каньон към хълма и се изкачете по него. Ще се озовете над мината, погледнете надолу към долината. Но внимавайте — по хълма се движат патрули.
Кхон притисна длани и се поклони с благодарност.
— Нека Буда да благослови пътя ви — каза монахът. — А сега вървете.
Кхон отново се поклони.
Оставиха монаха да седи на камъка с наведена глава, потънал в медитация. Форд вървеше пръв, промъквайки се покрай огромните камъни, довлечени тук и излъскани от древните наводнения. Когато каньонът се стесни в клисура, дърветата, които растяха по стръмните склонове, се сгъстиха над главите им, оформяйки тунел. В тежкия въздух жужаха насекоми и се носеше мирис на сладка папрат.
— Тук е ужасно тихо — изпухтя Форд.
Кхон кимна с кръглата си глава.
От време на време Форд забелязваше будистки молитви, изсечени в скалите, почти заличени от времето. Веднъж минаха покрай цял лежащ Буда, дълъг четирийсет фута, изсечен от излязъл на повърхността камък. Кхон се спря, за да се помоли и да направи дар от цветя.
В края на клисурата започваше тясна пътека, която се изкачваше нагоре по стръмния хълм. Когато приближиха върха му, през гъстите корони на дърветата проникнаха слънчеви лъчи. Рушаща се стена обграждаше върха и през разбитите й бойници Форд видя руините на скромен храм, който се издигаше над виещите се лозници. Едно изгоряло и изкорубено противовъздушно оръдие, останало от Виетнамската война, се мъдреше в единия край на храма, в другия се намираше картечно гнездо.
Форд махна с ръка на Кхон да не мърда, промъкна се през гъсталака и се прехвърли през разрушената стена. Чу се шумолене и пърпорене, той измъкна валтера си, но единственото, което видя, беше гущер, който пълзеше върху купчина сухи листа. Форд продължи напред, без да прибира пистолета в кобура, стигна до разчистеното място, огледа се и чак тогава махна на Кхон да се приближи. Двамата продължиха по пътеката до картечното гнездо, което беше разположено на самия ръб на пропастта и предлагаше отлична гледка към разположената отдолу долина.
Форд пропълзя до ръба на каменната платформа и надникна.
Гледката, която се разкри пред очите му, беше толкова невероятна, че той не можа да разбере съвсем какво вижда. Дърветата в центъра на долината бяха съборени на земята в идеален радиален модел, насочени в противоположната на кратера страна, като спици на гигантско колело. Над терена, на който се развиваше трескава дейност, се виеше гъст облак дим. От централния кратер излизаха дълги колони от дрипави хора, които носеха на гърбовете си пълни с камъни кошове, привързани с ленти към челата им. Те изсипваха кошовете върху голяма купчина, която се намираше на около петдесет ярда и се затътряха обратно към мината с приведени гърбове, за да напълнят отново кошовете. Върху купчината камъни пъплеха жени и деца, които с малки чукчета натрошаваха камъните, търсейки „меденки“.