— Уайман Форд.
— Какво правиш тук, Уайман Форд?
— Търся вас.
— Защо?
— За да поговорим.
Шест извади нож от джоба си и каза тихо:
— Първо ще ти отрежа топките. После ще говорим.
Тък протегна възпиращо ръка и се обърна към Форд на много по-гладък английски с британски акцент.
— Откъде точно идвате? — Сънливите очи се затвориха, останаха затворени за момент и после отново се отвориха.
— Вашингтон, окръг Колумбия.
Шест леко махна с ножа и заговори на кхмерски:
— Губиш си времето. Остави ме да го обработя с ножа.
Тък не му обърна никакво внимание и продължи:
— Работите за правителството, нали?
— Много правилно.
— С кого сте дошли да разговаряте?
— С него. Брат номер шест.
Настъпи внезапна, смразяваща тишина. След миг Шест замахна с ножа към лицето му.
— Защо искаш да говориш с мен?
— За да приемете условията за вашето предаване.
— Да се предам? — Шест се наведе към него. — На кого?
Форд вдигна поглед нагоре.
— На тях.
Двамата мъже погледнаха към небето.
— Разполагате с… — Форд се усмихна и погледна към часовника си — … около сто и двайсет минути, преди да пристигнат безпилотните самолети и крилатите ракети.
Шест се втренчи в него.
— Искате ли да чуете условията? — попита Форд.
Шест опря острието на ножа към гърлото на Форд и леко натисна. Той усети как то леко започва да прониква в плътта му.
— Ще ти прережа гърлото!
Тък леко докосна Шест по ръката.
— Да — каза той спокойно. — Искаме да чуем условията.
Шест свали ръката, с която държеше ножа, и отстъпи назад.
— Имате две възможности. Вариант А: не се предавате. След два часа мината ви ще бъде изравнена със земята от безпилотните самолети и крилатите ракети. След това ЦРУ ще дойде да почисти — да ви очисти. Може и да умрете, може и да избягате. Във втория случай ще бъдете преследвани до края на живота си. На стари години няма да имате никакъв покой.
Мълчание.
— Вариант Б: Предавате се в мои ръце, изоставяме мината и си тръгваме. След два часа тя ще бъде взривена от американските бомби. ЦРУ ще плати един милион долара за вашето съдействие. Ще изживеете последните си дни в мир, като приятели на ЦРУ. Старостта ви ще премине спокойно.
— Защо ЦРУ не харесва тази мина? — попита Шест. — Тук всичко е законно.
— Не знаете ли кой купува вашите камъни?
— Продавам ги в Тайланд, всичко е законно.
Тък бавно кимна със затворени очи, като че ли за да потвърди думите му.
— Да. Всичко е законно. Продавате „меденки“ на търговски компании като „Пияманее ООД“.
— Всичко е законно! — повиши тон Шест.
— Знаете ли на кого ги продава тайландският търговец?
— Какво ме интересува? Не нарушавам закона.
— Това, че не нарушавате закона, не означава, че не можете да ни ядосате.
Шест замълча.
— Нека ви обясня нещо — продължи Форд. — Търговците в Банкок продават камъните на брокери в най-различни държави в Близкия изток, които са прикритие на един саудитски дилър. Той продава големи количества на клиенти в град Куета, Пакистан, които наемат мулета, за да ги откарат при Ал Кайда в Южен Вазиристан. Знаете ли какво прави Ал Кайда с тези камъни?
Шест продължаваше да го гледа. Тази мисъл изглежда не му беше минавала през ума.
— Ал Кайда стрива камъните на прах, за да концентрира радиоактивността им, и да произвежда мръсни бомби.
— Аз не знам нищо за това. Нищо! — гневно изпищя Шест и втренчи във Форд налудничав поглед.
Форд се усмихна.
— Да, вие и сержант Шулц.
— Кой е тоя сержант Шулц?!
Форд замълча, изчаквайки да се натрупа напрежение.
— И така: вариант А или вариант Б?
— Ти си просто някакъв си тип, който се появява тук с глупавата си история, нищо повече — изплю се Шест.
— Задай си следния въпрос, Брат номер шест: дали щях да дойда тук без подкрепа?
— Не носиш със себе си никакво доказателство, нито дори лична карта!
— Доказателство ли искате?
Шест присви очи.
Форд кимна към хълма.
— Ще ви дам доказателство. Ще дам заповед на един от безпилотните самолети да изстреля ракета към онзи хълм. Това достатъчно доказателство ли ще бъде?
Шест преглътна и голямата му адамова ябълка подскочи. Той не каза нищо. Очите на Тък останаха затворени.
— Развържете ми ръцете — каза Форд.
Шест измърмори някаква заповед и ръцете на Форд бяха развързани.
— Прибери ножа.
Камбоджанецът прибра ножа в калъфа му.
Форд посочи на запад.
— Виждате ли онзи хълм с двойното било? Него ще ударим с ракета.
— Как ще дадеш заповед?
Форд се усмихна. Той знаеше, че най-старите камбоджанци изпитват свръхестествен страх от ЦРУ и се надяваше да извлече изгода от него.