Равномерното скърцане секна. Шест погледна към златния ролекс на китката си и вдигна бинокъла към очите си, за да огледа хълма.
— Четирийсет минути. Нищо. Ще ти отпусна още десет.
Форд сви рамене.
— Да влезем в къщата — каза Шест на Форд и се надигна от стола си. — Там е по-хладно.
Войниците изблъскаха Форд към къщата. Близо до свинарника, долепена до кухнята, се издигаше пристройка. Стаята, построена от сурови дървени трупи, беше съвсем празна, с изключение на дървени стол и маса. Щом влязоха в стаята, прасетата в кочината се разквичаха и загрухтяха очаквателно.
Форд забеляза изсъхналата кръв по стола и няколкото големи петна по пода, които бяха замазани с парцал. В смърдящия горещ въздух бръмчаха мухи. Една кървава следа водеше до задната врата, през която се стигаше директно в свинарника.
Войниците блъснаха Форд върху стола и завързаха ръцете му зад облегалката. Залепиха глезените му с тиксо към краката на стола и увиха стара ръждясала верига около кръста му и облегалката, заключвайки я отзад с катинар.
Войниците действаха с експедитивност, родена от практиката. Тък влезе в стаята и се изправи в единия ъгъл със скръстени ръце.
Отвън прасетата започваха да квичат от нетърпение.
— И така — каза Шест, изправен срещу Форд. Той измъкна изпод ризата си един стар нож ка-бар и се усмихна. Подпъхна острието под най-горното копче на ризата му и леко натисна. Копчето хвръкна. Нагласи ножа под следващото, откъсна и него, после следващото и така, докато ризата не се разтвори.
— Ти си бил голям лъжец.
Ножът откъсна и последното копче, после Шест го пъхна под тениската на Форд с острието нагоре и я разряза бързо. Опря върха в брадичката му, почака минутка и лекичко натисна. Форд усети ужилването и събирането на капките кръв, които падаха в скута му.
— Опа — каза Шест.
Ножът проблесна, отваряйки малък разрез върху гърдите на Форд, последва нов проблясък и нова рана. Форд се стегна, когато усети как топлата кръв потича надолу. Ножът беше изключително остър и досегът му не беше причинил никаква болка.
— Мястото е маркирано с X — просъска Шест.
— Това ти доставя голямо удоволствие, нали? — попита Форд.
Тък наблюдаваше, застанал до вратата.
Върхът на ножа начерта линия от гърдите до корема му. Острието сочеше към копчето на панталона.
В долината се разнесе едно дълбоко бум, което отекна между хълмовете.
— Опа — каза Форд.
Шест прибра ножа в калъфа и размени бърз поглед с Тък. Без да бърза, високият мъж излезе от стаята и се запъти към къщата. След малко се върна и кимна на Шест. Камбоджанецът излая някаква заповед на войниците, които развързаха Форд от стола, дадоха му парцал да попие кръвта от раните и го поведоха обратно към верандата. Над близкия хълм се носеше тъмен змиеподобен облак от дим и прах.
— Объркали сте хълмовете — каза Шест, оглеждайки облака и небето с бинокъла си.
Форд сви рамене.
— Хълмовете много си приличат.
— Не виждам самолета.
— Естествено, че няма да го виждаш.
Форд забеляза, че Шест, който досега изглежда, че не обръщаше никакво внимание на горещината, беше започнал да се поти.
— Разполагате с шейсет минути преди този лагер да бъде унищожен и всички вие да бъдете подгонени и избити като кучета. Затова решавайте по-бързо — каза Форд.
Шест се втренчи в него с малките си черни очички.
— Как ще получа тези един милион долара?
— Вземете раницата ми.
Шест изкрещя някаква заповед и един от войниците изчезна, завръщайки се след малко с раницата на Форд в ръка.
— Подай ми я — каза Форд.
Той я взе и извади един плик. Той вече беше отварян и преглеждан. Подаде го на Шест.
— Какво е това?
— Това е бланка на „Атлантик Фермьогенсфервалтунгсбанк“ в Швейцария. На нея са написани банкова сметка и код за потвърждение. Моля, забележете сумата на депозита: 1,2 милиона швейцарски франка или около един милион долара. С тези пари ще можете да се установите някъде, далече от враговете си, и да изживеете последните си дни в спокойствие и комфорт, заобиколен от деца и внуци.
Шест извади една ленена кърпа от джоба и бавно я прокара по челото си.
— За да приберете парите си трябва само да представите това писмо и кода — продължи Форд. — Приносителят на писмото и кода взема парите, разбрахте ли? Независимо кой е той. Но има и една уловка.
— Каква?
— Ако до 48 часа не се върна в Сием Риап, за да докладвам, парите ще изчезнат от сметката.
Шест отново попи челото си. Форд погледна към Тък. Той не се потеше; мръщеше се и се взираше в облака, който се разнасяше в небето над хълма. После се обади: