— Тук наистина е голяма каша, но мисля, че приближаваме.
— Изглеждаш много страховито — рече Джаки през смях.
— И ти не изглеждаш като абитуриентка на бала си.
Последваха още камъни, изхвърли се още много кал. Студеният дъжд се стичаше по врата й. Тя отново спря и зарови ръце в калта.
— Аби, никакъв метеорит не намираме.
— Тук е. Трябва да е тук.
Остана на колене и започна да изгребва с ръце калта от гранитната скала. Дъждът започна да я измива. С нарастващо въодушевление Аби забеляза радиално разположените пукнатини в скалата, но калта отново ги засипа.
— Не може да не е тук — каза тя настоятелно на висок глас, сякаш за да го накара да се случи. Хвърли още камъни и кал в кофата. — Къде се е заврял, по дяволите?
— Да не е някой от камъните, които изхвърлихме? — попита Джаки.
— Нали ти казах, трябва да е метеоритно желязо!
— Хей, просто попитах.
Ядосана и премаляла от умора, Аби се свлече на дъното на кратера. Може би метеоритът се беше вклинил толкова здраво, че се беше превърнал в част от скалата. Тя изгреба с ръце колкото можа от калта и чакъла, напълвайки кофата още няколко пъти.
— Джаки, напълни кофата с морска вода, за да измием всичко.
Джаки грабна кофата се изгуби надолу по хълма. Върна се след няколко минути, носейки я пълна с вода. Аби я взе и я плисна върху калната, напукана скала.
Чу се бълбукащ звук и водата се изтече през една дупка в скалата като в мивка.
— Какво, по дяволите… — Тя бръкна с пръсти в дупката.
— Ще донеса още вода.
Джаки хукна обратно с пълна кофа, плискайки водата по хълма. Аби я грабна и я изля в дупката. Тя отново изчезна, този път разкривайки една идеално кръгла дупка в скалата, широка около четири инча в диаметър, която продължаваше надолу в земята. Около нея се простираше мрежа от пукнатини.
Аби свали ръкавицата си и пъхна пръсти в дупката, опитвайки се да стигне колкото се може по-надълбоко. Стените бяха гладки като стъкло, цилиндричната дупка беше толкова перфектна, сякаш бе издълбана със сонда.
Тя взе едно камъче и го пусна в дупката. След миг чу слабо чукване отдолу.
Аби погледна към Джаки.
— Няма го. Метеоритът не е тук.
— А къде е?
— Просто е продължил надолу. — И въпреки всичките опити да потисне сълзите си, тя избухна в ридания.
32.
Порутеният манастир беше претъпкан с бегълци, монасите отвеждаха болните хора в бомбардирания храм и им даваха храна и вода. Звуците на плачещи деца и хлипащи майки се смесваха с брътвежите на объркани и ужасени гласове. Когато Форд се огледа, търсейки игумена, той с изненада забеляза, че облечените в оранжеви роби монаси, тежковъоръжени и препасали патрондаши, обикалят наоколо, явно охраняваха пътеките, които слизаха от планината. В далечината, над хълмовете, се забелязваше черен стълб от пушек, които се издигаше към нажеженото небе.
Най-накрая откри игумена, коленичил до едно болно момче, да го утешава и да му дава вода от стара бутилка от кока-кола. Мъжът го погледна.
— Как успя да го направиш?
— Дълга история.
Игуменът кимна с глава и каза просто:
— Благодаря.
— Нуждая се от усамотено място, за да проведа един разговор — каза Форд.
— В гробището. — Той махна с ръка към обраслата с трева пътека. Форд тръгна към мястото, където гората беше пооредяла, загърбвайки хаоса в манастирския двор. Сред дърветата бяха пръснати десетки будистки ступи, малки кули, в които се съхраняваше прахът на почитани монаси. Някога ступите са били позлатени и боядисани, но с времето цветовете бяха избледнели, някои от кулите се бяха срутили и образуваха малки купчинки. Форд откри едно тихо местенце сред гробниците, извади сателитния си телефон, включи го в нетбука си и набра номера.
Миг по-късно се чу плътния глас на Локууд. Във Вашингтон сега беше два сутринта.
— Уайман? Успя ли?
— Ти си проклет лъжец, Локууд.
— Хей, чакай малко, успокой се. Какво имаш предвид?
— През цялото време си знаел къде се намира мината. Тя е огромна, не може да бъде пропусната от космоса. Защо ме излъга? Каква беше целта на цялата тази шарада?
— За всичко си има причини — отлични причини. Сега: събра ли данните, които ти поръчах?
Форд овладя гнева си.
— Да. Всичко. Снимки, радиационни измервания, джипиес координати.
— Отлично. Можеш ли да ми ги пратиш?
— Ще си получиш данните, след като аз получа обяснение.
— Не си играй с мен.
— Никакви игрички. Просто обмяна на информация. В твоя кабинет.