— Уенди, прибрах се! — Ритна парчетата на капандурата и стъпи на най-горното стъпало, после на следващото, и на следващото, докато не слезе по късата стълба. Джаки се беше свила на пода и плачеше. Той се прицели в нея.
— Къде е съкровището?
— Моля те, заклевам се… няма никакво съкровище… — Джаки плачеше, покрила главата си с ръце, свита на кравай. — Няма съкровище… Моля те… Само един кратер…
— Глупости! — изкрещя той, размахвайки пистолета. — Не се бъзикай с мен!
„Още една стъпка.“
Той пристъпи напред.
Аби изскочи и замахна с всичка сила към гърба му. Но той я чу и замахна със свободната си ръка, отблъсквайки нейната. Ножът излетя настрани и той стреля по нея, без да се цели, пробивайки нова дупка в корпуса, много под ватерлинията.
В каютата нахлу морска вода.
Аби се хвърли върху него, но той я удари в стомаха и тя падна на колене, останала без въздух. Тя кашляше, давеше се и се опитваше да възстанови дишането си, а около нея се плискаше студената вода.
— Къде е съкровището, кучко! — Той я сграбчи за косата, дръпна главата й назад и заби дулото на пистолета в ухото й.
Тя размаха ръце, едва успявайки да си поеме дъх. Той дръпна главата й още повече и завря дулото в устата й.
— Хей, Джаки! Кажи къде е съкровището или ще дръпна спусъка!
— Съкровището беше измислица — изпъшка Джаки. — Моля те, повярвай ми, просто измислица…
Той запъна петлето.
— Не ме лъжи, кучко, или ще я убия! Къде сте го скрили, по дяволите? Веднага ми го донеси!
Аби се опита да каже нещо, но не можа. Водата нахлуваше бързо.
— Последен шанс!
— Добре, добре, ще ти кажа! — изкрещя Джаки. — Спри и ще ти кажа!
— Къде е? — изпищя Уърт с фалцет.
— На кърмата, под задния люк. Натъпкано е под палубата, върху кутията на щурвала.
— Бързо, донеси го! Лодката потъва!
Джаки се изправи. Беше вир-вода. Водата се беше вдигнала до шест инча.
— Ти! Аби! Върви с нея! — Той измъкна дулото от устата й, счупвайки един зъб, и я повлече по стълбата през рулевата кабина към кърмата.
— Отваряй! — извика Уърт на Джаки, без да сваля пистолета от главата на Аби.
Джаки се опита да отвори люка, повдигна ръчката и я завъртя.
— По-бързо или ще я застрелям!
Тя натисна ръчката с всичка сила, после опита отново.
— Не мога! Заяла е, трябва ми помощ!
Уърт изблъска Аби на палубата.
— Върви й помогни! — Лицето му беше изкривено, почервеняло, жилите на врата му бяха изпъкнали, мазната му коса беше залепнала за черепа, а беззъбата му уста вонеше.
Аби запълзя по палубата и сграбчи единия край на ръчката, а Джаки хвана другия. Погледите им се срещнаха и двете започнаха да се преструват, че се опитват да отворят люка. Но ръчката не искаше да се освободи.
— По-силно!
Нов опит.
— Вървете в другия край на лодката — каза Уърт. — И двете. Ей там. — Той махна с пистолета.
Аби и Джаки отидоха в другия край на лодката. Те се притиснаха една към друга, Аби смушка Джаки и посочи с поглед към чука, който все още беше в нея. Джаки го плъзна в ръката й.
Бавно, без да сваля очи от тях, Уърт остави пистолета, сграбчи ръчката и с лекота я завъртя. Люкът се отвори.
— Хилави кучки — каза той, отмествайки го настрани. Поколеба се, загледан нетърпеливо в тъмната дупка. Накрая не се сдържа, наведе се и пъхна главата си вътре, за да огледа.
Аби изтича по палубата и нанесе удар с двете си ръце точно когато той изваждаше главата си. Чукът се заби в темето му с противен звук, като бухалка, която удря кух пън. Уърт залитна настрани. Кръв бликна от дълбоката дупка, оплиска палубата и се смеси с дъждовната вода. Кутрето на дясната му ръка потрепна гротескно и застина. Джаки отвори раницата, измъкна спрея и напръска неподвижното му тяло.
Настъпи тишина и после Джаки каза със страхопочитание в гласа:
— Мили Боже, той е мъртъв.
Аби го гледаше. Струваше й се нереално, като във филм. Не можеше да помръдне, нито да диша.
— Аби? — каза Джаки. — Потъваме.
„Лодката на баща й потъваше.“ Тя стоеше като парализирана. Изпусна чука на палубата и хукна към двигателния отсек. И двете помпи работеха с пълна пара, но още докато проверяваше за повреди, се чу цвъртящия звук на залетите от морската вода акумулатори, които дадоха на късо. Електрическата система излезе от строя и помпите в трюма заглъхнаха.
Джаки се захвана за работа. Тя хукна към долната каюта, шляпайки през прииждащата вода и започна да оглежда дупките. След това грабна едно одеяло и едно въже и се върна на палубата.
— Аби, помогни ми! — Тя й подхвърли въжето. — Нарежи го на четири парчета и ги вържи за краищата на одеялото!