36.
Шамандурата на входа на пристанището Раунд понд изникна в дъжда, полюшвайки се напред-назад в надигащата се вода. Аби държеше щурвала на лодката на Уърт, следвайки катера на бреговата охрана „Адмирал Фич“. Беше ги засякъл на около миля оттук — твърде късно, за да бъде от някаква полза, — и сега величаво изпълняваше безсмислената роля на „почетен ескорт“. Мъглата почти се беше разнесла, потапяйки света във влажен, потискащ здрач. Когато очертанията на кея се появиха в далечината, Аби видя цял куп светещи фарове на паркинга над брега.
— Изглежда, комитетът по посрещането се е събрал.
След като влязоха в пристанището, тя изключи двигателя и се обърна към Джаки. Приятелката й изглеждаше ужасно, мократа й коса висеше на мръсни кичури, по очите й бяха очертани тъмни кръгове, ръцете, лицето и дрехите й бяха потънали в кал.
— Какво ще им кажем? — попита Джаки.
— Всичко, освен за метеорита. Търсели сме съкровището на Дикси Бул. Точно каквото си мислят.
— Ъъъ, защо да не им разкажем за метеорита?
— Все още можем да изкараме пари от него.
— Как?
— Не знам. Дай ми малко време да го обмисля.
Последва дълго мълчание.
— Може би те ще успеят да извадят лодката на баща ми и да я поправят — каза най-накрая Аби.
— Разбира се, че ще я извадят — отвърна Джаки. — Тя е сцена на местопрестъпление, на борда й има труп. Но с нея е свършено, Аби. Тя потъна на сто фута под водата. Съжалявам.
Аби погледна към приятелката си и я видя да плаче.
— Хей, Джаки, спокойно… Ти направи всичко възможно, за да я спасиш. — Тя я прегърна. — Господи, извинявай, че те въвлякох в това. Също както и за хилядите други лудории. Просто не знам защо още продължаваш да си ми приятелка.
— Нито пък аз — отвърна Джаки.
— Обичам те, Джаки. Ти ми спаси живота.
— А ти спаси моя и аз също те обичам.
Аби избърса сълзите си.
— О, майната му, и това ще го преживеем.
Когато се приближиха до дока, Аби забеляза, че на паркинга имаше поне шест полицейски коли, сгъчкани една до друга, с пуснати сигнални лампи. А зад тях, на моравата пред „Анкър ин“ като че ли се беше струпал половината град, за да ги гледа как се прибират. Заедно с новинарските екипи и неизбежните телевизионни камери, разбира се.
— Мили Боже, видя ли колко народ се е събрал? — каза Джаки, като побърза да си избърше лицето и да си издуха носа. — На нищо не приличам.
— Приготви се за своите петнайсет минути слава.
Вече се чуваше врявата, която тълпата вдигаше, виковете на ченгетата, пращенето на полицейските станции. Дори доброволците от пожарната команда бяха тук — „Самосет №1“, с тяхната чисто нова пожарна кола. Бяха навлекли дъждобрани и държаха шлангове в ръце. Всички ужасно се забавляваха.
— Катер „Фич“ до „Морски вълк“, обадете се — чу се глас по радиостанцията.
— Тук „Морски вълк“. — На Аби й се повдигаше дори само от споменаването на скапаната лодка на Уърт.
— „Морски вълк“, от щатската полиция искат да хвърлите котва на търговския док и да слезете от лодката, без да взимате нищо от нея. Не спирайте двигателя и не я връзвайте. Полицията ще се качи и ще се заеме с това.
— Ясно.
— Катер „Фич“, край.
„Фич“ спря до градския док и крайбрежната охрана наскача от него, привързвайки го към кнехта с невероятна експедитивност. Аби откара „Морски вълк“ до търговския док. Там вече се бяха струпали щатските полицаи, които веднага скочиха на борда. Аби отстъпи встрани, Джаки застана до нея. Към тях се приближи един полицай с бележник в ръка.
— Госпожица Аби Строу и госпожица Жаклин Спан?
— Това сме ние.
Аби погледна към паркинга. Като че ли целият град се беше струпал зад кордона от полицаи и я зяпаше. А от другата страна бяха наредени камерите. Тя чу вик, звуци от борба.
— Това е дъщеря ми, идиот такъв! Аби! Аби!
Баща й. Беше се върнал по-рано.
— Пусни ме!
Той хукна надолу по тревистия хълм, развявайки незакопчаната си карирана риза, изтрополя по дървените стълби, притича край магазина за стръв и хукна по кея. Стигна до края на рампата, спусна се по стълбата и се озова пред нея с разрошени коса и брада.
— Татко…
Полицаят отстъпи в страни, баща й я сграбчи в прегръдките си, хълцайки.
— Аби! Те казаха, че се е опитал да те убие!
— Татко… — Тя се опита да се отдръпне, но той не я пускаше. Прегърна я още по-силно, а тя стоеше мирно, изпълнена с унижение. „Какъв цирк разиграват пред целия град.“
Той я хвана за раменете и отстъпи назад.
— Толкова се притесних. Олеле, зъбът ти! И устната ти е цепната. Тази отрепка направи ли…