— Татко… забрави за зъба… Лодката ти потъна.
Той я погледна като ударен от гръм.
Тя наведе глава и заплака.
— Съжалявам.
След дълго мълчание той преглътна тежко, поне се опита, и адамовата му ябълка подскочи. След миг отново я прегърна.
— Е, какво да се прави. Все пак това е само една лодка.
Откъм града се разнесоха ликуващи викове.
Втора част
37.
Форд влезе в кабинета на Локууд и го завари да седи пред бюрото си. До него седеше един бригаден генерал с прошарена коса. Форд разпозна офицера за свръзка между Пентагона и Департамента по научни и технологични въпроси.
— Уайман — каза Локууд, като се изправи, — познаваш генерал-лейтенант Джак Майкълсън, ВВС, заместник-директор на Националната агенция за геокосмическо разузнаване. Той ръководи всички изследвания.
Форд протегна ръка на генерала, който също се изправи.
— Радвам се отново да ви видя, сър — каза той с лека студенина в гласа.
— И на мен ми е приятно, господин Форд.
Той стисна ръката на генерала, която беше мека и отпусната, съвсем различна от предишното здраво ръкостискане на войника, който винаги се опитва да докаже мъжествеността си. Форд си спомни, че преди точно това харесваше у Майкълсън. Не беше съвсем сигурен дали сега този човек му допада.
Локууд излезе иззад бюрото си и с жест ги покани към креслата около масата.
— Ще поседнем ли?
Форд седна; генералът се настани срещу него, а Локууд седна на дивана.
— Помолих генерал Майкълсън да се присъедини към нас, защото знам, че го уважаваш, Уайман, и се надявам, че така бързо ще разрешим проблемите.
— Добре. Да минем направо на въпроса — каза Форд, като погледна Локууд. — Ти ме излъга, Стантън. Изпрати ме на опасна мисия, подведе ме за целта й и укри информация от мен.
— Онова, което ще обсъдим тук, е строго секретно — каза смръщен Локууд.
— Знаеш много добре, че няма нужда да ми го напомняш.
Майкълсън се наведе напред и се облегна на лактите си.
— Уайман… мога ли да се обръщам така към теб? Наричай ме Джак.
— Моите уважения, генерале, но без празни приказки и извинения. Просто искам обяснение.
— Много добре. — Гласът му беше леко дрезгав, сините му очи гледаха приятелски, а обикновено високото му самочувствие беше смекчено от цивилното облекло и спокойно поведение. Форд усети, как в него се заражда раздразнение заради представлението, което предстоеше да види.
— Както може би знаеш, ние поддържаме мрежа от сеизмични сензори, която обхваща целия свят. Целта й е да засича тайни ядрени опити. На 14 април, в 21:44 часа, нашата мрежа засече вероятен ядрен опит в планините на Камбоджа. Затова решихме да разследваме. Бързо доказахме, че случилото се е метеоритен сблъсък и намерихме кратера. По същото време метеорит е прелетял и над крайбрежието на Мейн, падайки в океана. Два едновременни удара. Нашите учени обясниха, че това най-вероятно е бил малък астероид, който се е разцепил на две още в космоса, и затова двете парчета са паднали на толкова голямо разстояние едно от друго. Увериха ме, че това е често срещано явление.
Прекъсна го тих звън от бюрото на Локууд и само след миг вратата се отвори и стюардът вкара малка сервитьорска количка със сребърна кана с кафе, малки чашки и захар на бучки в малка захарница от синьо стъкло. Форд си наля една чашка и го изпи чисто, без захар. Черно, силно, току-що сварено. Майкълсън се въздържа.
Когато стюардът излезе, Майкълсън продължи.
— Метеоритните удари не са част от мисията ни, затова ние просто архивирахме данните. С това всичко щеше да приключи. Но…
Генералът извади тънка синя папка от куфарчето си, сложи я на масата и я отвори. Вътре имаше снимка от космоса, на която Форд веднага разпозна мината в Камбоджа.
— Радиоактивните камъни започнаха да се появяват на пазара. Това се превърна в основна грижа на нашите антитерористи, които се опасяваха, че камъните могат да се използват като изходен материал за мръсна бомба. Всеки, който има у дома си ученически комплект по химия може да извлече от тях америций 214.
— Ами сблъсъкът в Мейн? Него разследвахте ли го?
— Да, но метеоритът е паднал в Атлантическия океан, на десетина мили от брега. Неоткриваем е и е невъзможно да се засече точното му местоположение.
— Разбирам.
— И така, знаехме за кратера в Камбоджа, знаехме, че камъните идват от този район, но не можехме да потвърдим мястото със сигурност. Това можеше да се направи само от земята.
— И тогава се появявам аз.
Майкълсън кимна.
— Ти си работил в ЦРУ, Уайман. Казано ти е точно толкова, колкото е трябвало да знаеш.