Сега лицето й определено се вкамени. Тя скръсти ръце и вирна глава.
— Щом не искате да се натрапвате, тогава недейте! — Тя се обърна и тръгна към кухнята.
— Почакайте. Останете за миг. Това е важно.
Тя се спря.
— Поправихте ме, когато използвах думата „метеорит“ вместо „метеор“.
— И какво от това?
— Откъде знаете разликата?
Тя сви рамене, отпусна ръцете си и погледна обратно към масите от своя район.
Форд въобще не беше сигурен какво цели с този разговор, но се надяваше в един момент да разбере.
— Сигурно е било адски вълнуващо, когато метеорът е прелетял над главите ви.
— Вижте, трябва да се връщам на работа.
Форд я погледна упорито. Беше я обзело странно безпокойство.
— Сигурна ли сте, че не сте го видели? Нито дори опашката му? Тя се е задържала в небето повече от половин час.
— Вече ви казах, че нищо не съм видяла.
Погледът й беше напрегнат. Защо й трябваше да го лъже? Той продължи да я притиска, без да е сигурен докъде ще стигне това. Очевидно не беше свикнала да лъже и на лицето й се изписаха объркване и тревога.
— Къде бяхте, когато падна той?
— Спях.
— Момиче на вашата възраст, в десет без петнайсет вечерта?
Тя го погледна в очите и скръсти ръце.
— Май се интересувате много от този метеорит, нали?
— Донякъде.
Тя присви очи.
— Да не би да го търсите?
— Всъщност да.
Тя се замисли, след което се усмихна.
— Искате ли да го намерите?
— Това би ме зарадвало ужасно много.
Тя се приближи към него и заговори с нисък глас.
— Свършвам работа след половин час. Да се срещнем в кафенето на книжарницата малко по-надолу по улицата.
Половин час по-късно момичето се появи. Тя беше сменила сервитьорската си униформа с дънки и карирана риза.
Форд стана и й предложи съседния стол.
— Кафе?
— Тройно еспресо, две лъжички сметана, три захарчета.
Форд взе кафетата и ги отнесе до масата. Тя го погледна със смущаваща тревога в очите.
— Вие почнете пръв. Кажете ми кой сте и защо търсите метеорита.
— Аз съм планетарен геолог…
Тя изсумтя саркастично.
— Стига с тия глупости.
— Защо смятате, че не съм?
— Никой планетарен геолог не би объркал думите метеор и метеорит. Един истински планетарен геолог щеше да използва научния термин метеороид.
Форд я гледаше, смаян от бързината, с която го беше разконспирирала — и то някаква си сервитьорка от малък град. Той бързо замаскира объркването си с усмивка.
— Много си умна.
Тя не сваляше погледа си от него, поставила ръце на масата пред себе си.
Форд протегна ръка.
— Нека първо се запознаем. Уайман Форд.
— Аби Строу. — Една хладна ръка се пъхна в неговата и той я стисна леко.
— Аз съм нещо като частен детектив. Този метеороид ме интересува. Опитвам се да го проследя.
— Защо?
Той се замисли дали да не се опита отново да я излъже, но реши просто да скрие част от истината.
— Може да се каже, че работя за правителството.
— Наистина ли? — Тя се наведе напред. — И защо правителството се интересува?
— В падането са открити някои… аномалии, които представляват интерес. Бързам да добавя, че не съм тук с официална задача — може да се каже, че съм нещо като наемник.
Аби помисли известно време, след което заговори бавно:
— Знам много неща за този метеорит. Колко струва според вас?
— Извини ме — Форд беше смаян. — Да не би да искаш да ти платя за информацията?
Аби се изчерви.
— Парите ми трябват.
— С каква информация разполагаш?
— Знам къде се е приземил. Видях кратера.
Форд не можеше да повярва на ушите си. Дали не го лъжеше?
— Ще ми кажеш ли къде е?
— Както вече споменах, имам нужда от пари.
— Колко?
Последва кратко колебание.
— Сто хиляди долара.
Форд я погледна и се разсмя.
— Да не си полудяла?
— Казах го само защото… ами… толкова ми струваше да открия кратера — отвърна колебливо тя.
— За сто хиляди долара пет пъти ще открия кратера.
— Повярвайте ми, господин Форд, можете сто години да претърсвате залива и пак да не го намерите — освен ако не знаете точно къде да търсите. Малък е и не се забелязва от въздуха.
Форд се наведе напред и отпи от кафето си.
— Може би ще ми разкажеш как си направила това откритие и защо ти е струвало сто хиляди долара.
Момичето сръбна от кафето.
— Ще ви разкажа. На 15 април тъкмо си бях купила нов телескоп и правех снимки с продължителна експозиция на съзвездието Орион. Метеоритът падна и аз заснех опашката му на лента. По-точно цифрово.