„Изборът е ваш. Помислете добре, преди да направите нещо глупаво.“
В телефона се чу пропукване.
— Ало? — разнесе се спокойният глас на Чодри.
43.
Форд слезе от гумената лодка на скалистия бряг на остров Шарк и вдъхна дълбоко соления въздух. Радваше се, че отново върви по твърда земя — плаването с лодката, въпреки спокойното море, го караше да се чувства неспокоен. Трябваше да признае, че от него не ставаше моряк. Островът се къпеше в лъчите на яркото лятно слънце, а блестящият океан се простираше до ръба на хоризонта. Над главите им кръжаха и крещяха чайки, раздразнени от нарушителите, които навлизаха в обичайния им терен за гнездене на островните скали.
— Гледай да не си окаляш гучитата — каза Аби.
Той я последва към върха на хълма, проправяйки си път между скалите и храсталаците, и само след миг се озова пред един малък кратер. Скорошните дъждове бяха измили нацепената скала на дъното му. В средата й, обградена от пукнатини, се виждаше идеално кръгла дупка с диаметър около четири инча.
Той си пое дълбоко дъх. Какво би могло да направи входяща дупка от четири инча, да измине 8 000 мили през земята и да направи изходен кратер с диаметър десет фута?
— Дойдохме да търсим метеорита — каза Аби, — а намерихме дупка. — Тя се засмя горчиво.
Форд извади един дозиметър от раницата си. Той отчете нормално ниво на радиация, около 0.05 милирема. Форд направи няколко снимки, извади джипиеса и го настрои спрямо дупката. След това се наведе и прокара дозиметъра над самата дупка. Този път той отчете леко покачване до 0.1 милирема.
— Ще родя ли двуглави деца?
— Едва ли.
Той скочи в кратера и коленичи, после бръкна в дупката с пръсти и опипа наоколо. Стените бяха гладки и лъскави, също като стените на по-голямата дупка в Камбоджа. Извънземният обект — какъвто и да беше той — беше прорязал идеално кръгъл цилиндър в скалата. Пукнатините се простираха на всички страни, но нямаше почти никакви следи от обичайните експлозивни сблъсъци — дупката беше невероятно чиста, а земята почти неповредена. Сякаш някаква необичайна сила беше абсорбирала или пресякла енергията, която се отделяше при сблъсъка. Същото нещо се беше случило и от другата страна на Земята, в Камбоджа. Изходната дупка трябваше да бъде огромна, както ако куршум премине през тиква, само шоковата вълна трябваше да повали всичко до края на долината и да остави зад себе си действащ вулкан, от който изригва магма. Но не. И двете дупки като че ли се бяха запечатали. Никаква магма, никакви изригвания, никаква остатъчна радиация. В това нямаше никакъв смисъл. Всяко нещо, достатъчно голямо и бързо, за да прогори дупка в скалата и да прокопае тунел през земята, би трябвало да пръсне острова на парчета.
Форд надникна в дупката, светейки си с фенерче; тунелчето продължаваше докъдето стигаха лъчите и по-нататък. Той потрепери. От цялата тая работа го побиваха тръпки; той не беше съвсем сигурен защо. Измери дупката, записа си входящия ъгъл и направи няколко снимки. После извади геоложкото си чукче от раницата, отчупи от ръба на дупката няколко фрагмента с блестяща вътрешна страна и ги прибра в лабораторни пликове, закопчани с цип. Освен това взе проби от пръстта и растенията.
— Как може метеорит, достатъчно голям, за да подпали цялото крайбрежие на Мейн, да направи толкова мъничка дупка? — попита Аби.
— Това е един много добър въпрос. — Форд се изправи и изтупа прахта от коленете си.
— До каква дълбочина смяташ, че е стигнал, преди да се спре?
Форд се прокашля и я погледна.
— Не е спрял.
— Какво имаш предвид?
— Преминал е през цялата Земя.
Тя се вторачи в него.
— Шегуваш се, нали?
— Не. Излязъл е в северозападна Камбоджа. Само че там дупката е много по-голяма от тази — не четири инча, а десет фута в диаметър.
— Леле мале!
— Излетял е с такава сила, че е изравнил със земята цяла една квадратна миля от джунглата.
— Имаш ли представа какво е било?
Форд започна да си прибира нещата.
— Никаква.
— На мен ми звучи като миниатюрна черна дупка. Преминава през планетата, като постепенно се разширява и оставя след себе си радиоактивни следи.
— Това е интересна хипотеза.
— Разбра ли откъде е дошло?
Форд метна раницата на гърба си.
— Не.
— Защо не?
Форд въздъхна.
— И как според теб бих могъл да го направя?
— Имаш снимка как пристига, имаш входяща точка и ъгъл, точно време на сблъсъка, изходна точка и ъгъл — по дяволите, с тази информация съм повече от сигурна, че ще можеш да екстраполираш обратната траектория. Непрекъснато го правят с ПЗО-тата.
— ПЗО-та?
— Прекосяващи земята обекти. Това е класически проблем на орбиталната динамика.
Форд я гледаше съсредоточено.
— А ти ще можеш ли да го направиш?
— Дай ми един час и макбук с инсталирана Математика.