— Прекосяващи земята обекти. Това е класически проблем на орбиталната динамика.
Форд я гледаше съсредоточено.
— А ти ще можеш ли да го направиш?
— Дай ми един час и макбук с инсталирана Математика.
44.
Корсо влезе в апартамента, като се движеше бавно, за да не събуди майка си. Спъна се в килима в коридора, изруга, и влезе в гостната, затваряйки вратата зад гърба си. Смяната му при Мото беше свършила, но той беше останал за по едно-две питиета. Часът вече беше два сутринта. Единайсет вечерта в Калифорния.
Единайсет. Той се отпусна на дивана с пламнало лице. По-рано през деня беше разговарял с Марджъри, много неприятен разговор, който приключи бързо, защото тя беше на работа. Бяха прекарали само седмица заедно, преди той да напусне; между тях се беше зародило нещо диво и еротично, което нямаше никакъв шанс да процъфти от разстояние.
Боже, чувстваше се ужасно. Никога не се беше забавлявал така с момиче. Освен това отчаяно изпитваше нужда да поговори с някой друг, да получи второ мнение от някой, който познаваше играчите и мястото.
Той вдигна телефона, набра номера. Телефонът иззвъня четири пъти преди гласът й да се чуе слаб и далечен.
— Марк?
— Да, здрасти, аз съм.
— Добре ли си?
— Добре съм, няма проблем. Виж какво, трябва да поговорим за нещо… свързано с работата. Много е важно.
Последва мълчание.
— Какво за работата? — Гласът й прозвуча притеснено. Тя му беше показала ясно, че не иска да се замесва в неговите опити, или да застрашава собствената си кариера заради него.
— При мен има диск от ЛРД. Един от секретните. Пълен е със снимки с висока резолюция.
— Марк, по дяволите, не ми го казвай. Не искам да те слушам.
— Трябва да ме изслушаш. Намерих нещо в него. Нещо невероятно.
— Наистина не искам да те слушам повече! Затварям.
— Не, почакай! Намерих изображение на извънземна… машина или артефакт на… — Той замълча. „Не й казвай истинското местоположение.“ — На Марс.
Тишина.
— Чакай малко. Я повтори?
— Намерих снимка. Много, много ясно изображение на много, много стара конструкция на повърхността на Марс. Не може да се сбърка.
— Ти си пиян.
— Да, но когато го открих, бях трезвен. Марджъри, много добре знаеш, че не съм идиот, и знаеш, че завърших пръв в курса си в университета, освен това бях най-младия лаборант в мисията. Знаеш много добре, че щом ти казвам, че е истина, значи е истина. Според мен тази машина е източникът на гама-излъчването.
Той можеше да чуе тежкото й дишане в слушалката.
— Много геоложки образувания могат да изглеждат като изкуствени.
— Това не е образувание. Има диаметър около шест метра, състои се от цилиндрична тръба с опорен пръстен, която се издига над повърхността и има диаметър около два метра, обградена от пет идеално кръгли издатини. Цялото това нещо е монтирано върху петоъгълна платформа, отчасти покрита с реголит.
— Откъде знаеш, че е старо?
— Заради реголита. Освен това се забелязват дупки и ерозия от микрометеороиди. Сигурно е на милиони години.
Отново тишина.
— Къде на Марс се намира? Искам да видя изображенията.
— Съжалявам, това няма да ти го кажа.
— Защо?
— Защото аз го открих, заслугата е моя. Мисля, че разбираш.
— Да. Но… Какво смяташ да правиш? Как ще ги накараш да признаят заслугата ти?
— Обадих се на Чодри.
— Господи! Казал си му, че си откраднал секретен диск?
— Всъщност не съм го откраднал, но да, казах му. Казах, че ако ме върне на работа, ще се върна заедно с диска, всичко ще бъде забравено и ще си поделим заслугата за откритието. Ако ли не, ще изпратя диска във ФБР и с кариерата му ще бъде свършено.
— О, Господи! И какво?
— Задникът не ми повярва за извънземната машина. Каза, че съм патологичен лъжец. Дори не ми повярва, че имам диск със секретни данни у мен. Затова му пратих имейл с частица от изображение с висока резолюция, за да му го докажа. Не снимка на машината, разбира се, защото той ще я открие използвайки базата данни. Но му изпратих кадър със свръхвисока резолюция от друга снимка. Копелето веднага ми се обади.
— Ти си полудял.
— Залозите в тази игра са много високи.
— И?
— Резултатът не беше такъв, какъвто очаквах. Каза ми, че няма да си мръдне пръста за мен. И сега аз нищо не мога да му направя. Защото ако изпратя твърдия диск анонимно на ФБР и те го сгащят, веднага ще ме изпее. „Ако падна, ще повлека и тебе“, каза ми той. Намираме се в безизходно положение.
Последва дълго мълчание.
— Да знаеш, че той е прав.
— Вече съм наясно с това. Гаднярът направо ме матира.