— Точно така. Имам входящия ъгъл и снимка на Обект X, който пада към земята. Онова, което не знаех, е скоростта му. Оказа се, че в Университета Мейн в Ороно имат станция за проследяване на метеороидите. Те нямаха снимка на X, но имаха акустичната му сигнатура на касета — звуковия взрив — и успяхме да изчислим точната му скорост: 20.9 километра в секунда. Много по-бавен от стоте хиляди мили в час, както бяха писали по вестниците.
Форд кимна.
— Дотук те разбрах.
— Значи се е намирал в елиптична орбита. Апогеят му, най-далечната точка от слънцето, е мястото, откъдето най-вероятно е започнало пътешествието му.
— Разбирам.
Тя натисна няколко клавиша и на екрана се появи схема на слънчевата система. Тя вкара някаква команда и върху нея се появи елипса.
— Това е орбитата на Обект X. Моля те, забележи: апогеят съвпада с орбитата на Марс. И ето я изненадата: ако екстраполираш в обратна посока, ще откриеш, че самият Марс се е намирал в същата точка от орбитата си, когато X е започнал пътя си към Земята.
Тя се облегна назад.
— Обект X — каза тя, — е дошъл от Марс.
В хотелската стая настъпи пълна тишина. Форд гледаше екрана. Това му се струваше невероятно.
— Сигурна ли си?
— Проверих го три пъти.
Форд потърка брадичката си и се облегна назад.
— Явно трябва да отидем там, където знаят повече неща за Марс.
— И къде е това?
Форд се замисли за миг.
— В момента картографират Марс. В Лабораторията за реактивно движение в Пасадена, Калифорния. Трябва да отидем там, да се поослушаме, да разберем, дали не са попадали на нещо необичайно.
Аби вдигна глава и го погледна.
— Знаеш ли, Уайман, има едно нещо, което не разбирам. Защо се занимаваш с това? Каква полза имаш от него? Никой не ти плаща, нали?
— Силно съм загрижен, разтревожен съм от това. Не знам защо, но вътрешната ми аларма бясно дрънчи и не мога да се успокоя, докато не го разреша.
— И за какво по-точно си загрижен?
— Дали е мини черна дупка, метеор, или билярдна топка на дявола, щом е могла да прониже Земята, значи планетата ни току-що е била целуната от смъртта. Предизвестие за пълно унищожение. Ами ако там, откъдето е дошло, има още изненади?
47.
Хари Бър чакаше на паркинга на един скъп мол в Кънектикът, облегнат на бронята на жълтия си фолксваген бийтъл, и пушеше цигара „Американ спирит“. Съобщението беше пристигнало предишната нощ, спешно. Бър никога не беше получавал спешна задача. Когато някой искаше някого мъртъв, никога не му казваше „спокойно, не бързай“.
Той замислено потърка цигарата между палеца и показалеца си, усещайки мекотата на филтъра и наблюдаваше как пушекът се вие над блещукащото огънче. Грозен навик, вреден за здравето, непривлекателен, работнически. Професорите не пушат или пушат лула. Той хвърли фаса върху бетонния под на паркинга и го размаза с десетина завъртания на тока на обувката си, докато не го направи на сол. Ще ги откаже, но не точно сега.
Подминаха го няколко коли, преди поредната да намали и да се приближи към него. Беше грозна американска кола, последен модел форд „Краун Виктория“, черна, естествено. Той обожаваше своя фолксваген, който бе възможно най-подходящата кола за работата му. Никой не очакваше от наемен убиец да пристигне с фолксваген бийтъл. Или да е облечен в сако от туид с кожени кръпки на лактите, памучни панталони и раирани чорапи.
Докато наблюдаваше как черната кола постепенно намалява, Бър нито знаеше, нито искаше да разбере кой го наема, но беше почти сигурен, че е свързан с правителството. Напоследък беше получил доста подобни задачи.
Колата спря и затъмненият прозорец — затъмнен прозорец! — се смъкна надолу. Показа се същият азиатец, с когото си беше имал работа и преди, облечен със същия син костюм и слънчеви очила. Въпреки това той отново премина през задължителната шарада с паролата.
— Ще освобождавате ли мястото? — попита той.
— Чак след шест минути.
Направо обожаваха тия игрички. В отговор една ръка му подаде дебел кафяв плик през прозореца. Бър го взе, отвори го, прелисти с палец банкнотите и го хвърли на предната седалка в колата си.
— Интересува ни най-вече твърдия диск — каза мъжът. — Ако ни го донесете непокътнат, бонусът нараства на двеста хиляди долара. Ясно ли е?
— Ясно. — Бър се усмихна безизразно и махна с ръка на колата да се маха. Фордът потегли рязко със свирещи гуми. „Супер — помисли си той, — дай да привлечем вниманието на всички наоколо“.
Той влезе обратно в колата си и отвори плика, като изсипа съдържанието в скута си: кратко описание на задачата му, снимки и пари. Много пари. И още много щяха да дойдат. Задачата беше добра, отлична даже.