Мъжът не отговори нищо. Вместо това извади протъркан кожен портфейл, отвори го и показа полицейска значка.
— Лейтенант Муур.
„Ох, мамка му.“ Корсо отново надникна през шпионката. Полицаят продължаваше да показва значката, сякаш го предизвикваше. Снимката като че ли отговаряше. Но управлението му беше във Вашингтон, окръг Колумбия. Какво означаваше това? Корсо усети как го обзема паника. Чодри го беше предал.
— За какво става въпрос? — опита се да каже Корсо, но се задави с думите.
— Мога ли да вляза?
Корсо преглътна. Имаше ли право да откаже? Мъжът не трябваше ли да покаже заповед? Може би беше по-добре да не го ядосва. Той дръпна резето, откачи верижката, отключи и отвори вратата.
Полицай Муур се шмугна вътре и Корсо затвори вратата зад гърба му.
— За какво става въпрос? — попита отново той, застанал неподвижно в коридора.
Мъжът се усмихна.
— Нищо сериозно. Така… Има ли още някой в къщата?
Марк не искаше майка му да става свидетел на това.
— Не, няма никой. — По-добре да разкара ченгето колкото се може по-бързо. — Заповядайте — каза той, махвайки с ръка към всекидневната. Когато влязоха вътре, Корсо затвори тихо вратата. Може би трябваше първо да се обади на адвокат. Всички казват, че точно това трябва да се направи. Не разговаряй с ченгетата без адвокат. — Моля, седнете — каза той, опитвайки се да прикрие нервността в гласа си, докато се настаняваше на дивана.
Полицаят остана прав.
— Мисля, че трябва да се обадя на адвоката си — каза Корсо. — Независимо какъв е поводът за посещението ви.
Мъжът бръкна под сакото си и извади голям черен пистолет. Корсо го зяпна изумен.
— Вижте какво, полицай, няма нужда от това.
— Според мен има. — Той извади дълъг черен цилиндър и го зави върху дулото. Едва сега Корсо забеляза, че мъжът носеше черни ръкавици.
— Какво правите? — попита той. Това не беше нормално. В главата му се блъскаха догадки и объркване.
— Спокойно. Без крясъци, без плач, запази спокойствие. Всичко ще бъде наред, ако направиш каквото ти кажа.
Корсо мълчеше, а в главата му препускаха хиляди мисли. Мъжът протегна ръка и взе ексбокса. Картината от играта все още стоеше замръзнала на екрана.
— Играеш ли, Марк?
Корсо се опита да отговори, но от гърлото му излезе само гъргорене.
Мъжът натисна бутона и играта продължи. Той усили звука докрай.
— Така, Марк — каза мъжът с насочен към него пистолет, надвиквайки шума от телевизора. — Търся диска, който си откраднал от ЛРД. Само него искам и след това ще си ида. Къде е?
— Казах, че искам адвокат. — Корсо се задави, преглътна и се опита да успокои дишането си.
— Няма да го получиш, задник. Аз не съм ченге. Искам твърдия диск. Дай ми го или ще те убия.
Зави му се свят. Не е ченге? Нима Чодри му е пратил наемен убиец? Луда работа!
— Дискът ли? — избъбри той. — Добре, да, да, веднага ще ви кажа къде е — ще ви заведа при него. Няма проблем…
Вратата на дневната се отвори с трясък.
— Какво, за Бога… — извика майка му, застанала на вратата с парцал в ръка. Щом забеляза пистолета, очите й се разшириха от ужас: — Айййййй! — изпищя тя и отстъпи назад. — Пистолет! Помощ! Полиция! Полиция!
Мъжът се обърна и Корсо се хвърли напред, за да защити майка си, но беше твърде късно. Пистолетът стреля с глух звук и той с ужас и неверие видя как куршумът се забива в тялото на майка му и стената до нея почервенява от кръв. С широко отворени очи тя отстъпи назад, блъсна се в стената и се свлече на земята.
Корсо изрева нечленоразделно и замахна с първото оръжие, което му попадна под ръка — лампата от масата. Мъжът се наведе и лампата се разби в рамото му. Той залитна назад и вдигна пистолета си.
— Не! — изкрещя той. — Кажи ми къде е дискът…
Ръмжейки от ярост, Корсо се хвърли върху него, вкопчи се в гърлото му и стисна с всичка сила. Почувства как дулото на пистолета се забива в корема му, последва внезапно силно мушване, второ, трето, което го отхвърли към стената и изведнъж той се оказа на земята до майка си, и го заля невероятно спокойствие.
50.
Докато учеше в Принстън, Аби беше направила няколко пътувания до Ню Йорк с приятелите си, но никога не се отдалечаваха от Манхатън. Докато стоеше на входа на Макголрик парк в Бруклин и дъждът се стичаше от ръба на чадъра й, тя осъзна, че това е Ню Йорк, който никога не беше виждала, истински работнически квартал със скромни блокове, наредени в редички стари къщи, железарски магазинчета, химическо чистене и локални заведения.
— Дригс авеню, номер 87 — каза Аби, консултирайки се с подгизналата карта. — Трябва да е улицата от другата страна на парка.