— О, не, погледни кой е дошъл — изпъшка Джаки.
Рандъл Уърт се спусна надолу по рампата, облечен само по тениска без ръкави, въпреки че температурата бе едва десет градуса над нулата, разголил нескопосните си затворнически татуировки.
— Я виж кой бил тук. И това ако не са Телма и Луиз1.
Той беше висок и мускулест, с мазна коса до раменете, струпеи по лицето и наболи косъмчета по брадичката. Беше обут в черни кожени рокерски ботуши с висящи по тях синджири, въпреки че през живота си не се беше качвал на мотоциклет. Той се ухили, разкривайки два реда почернели прогнили зъби.
Аби продължи да товари припасите, без да му обръща внимание. Познаваше го от дете и все още не можеше да повярва колко беше пропаднало симпатичното, мълчаливо, луничаво момче, което беше най-слабият играч в Малката лига, но не спираше да се опитва. Може би вина за това имаше и прозвището2 му, което всички скандираха по време на бейзболните мачове: „Смо-та-няк. Смо-та-няк.“
— На почивка ли отивате? — попита Уърт.
Аби метна едната раница върху планшира и Джаки я хвърли в ъгъла на кокпита.
— Не си ме посещавала, откакто излязох от „Томастън“. Чувствата ми са наранени.
Аби метна и втората раница. Почти бяха приключили. Нямаше търпение да се махне от него.
— На тебе говоря.
— Джаки — каза Аби, — хвани хладилната чанта за дръжката.
— Веднага.
Те вдигнаха кутията и тъкмо се наканиха да я преметнат върху планшира, когато Уърт пристъпи напред и им препречи пътя.
— Казах, на теб говоря! — Той размърда мускули, но ефектът върху похабеното му тяло беше смехотворен. Аби пусна кутията на земята и го погледна. Внезапно изпита дълбока тъга.
— О, да не би да ти преча? — подсмихна се Уърт.
Аби скръсти ръце и зачака, вперила поглед встрани.
Уърт пристъпи напред, наведе се към нея и зловонната миризма на тялото му я обгърна. Напуканите му устни се разтеглиха в крива усмивка.
— Да не би да си мислиш, че можеш да ме зарежеш?
— Не мога да те зарежа, просто защото между нас никога не е имало нищо — отвърна Аби.
— Така ли? Ами за това какво ще кажеш тогава? — Той заобли неприлично устни започна да охка с фалцет. — По-дълбоко, по-дълбоко!
— Да бе, как ли не. Повтаряй си го по-често, защото само с тоя мерак ще си останеш.
Джаки прихна.
Мълчание.
— Какво означава това?
Аби му обърна гръб, изгубила всякакво съжаление.
— Нищо. Просто се разкарай от пътя ми.
— Когато чукам момиче, значи я притежавам. Това не го знаеше, нали, негро такова?
— Хей, затваряй си устата, тъп расистки задник! — сопна му се Джаки.
Защо, защо постъпи толкова глупаво и се захвана с него? Аби хвана дръжката и повдигна хладилната чанта.
— Ще се отместиш ли, или да повикам полиция? Ако си нарушил гаранцията си, веднага ще те върнат в „Томастън“.
Уърт не помръдна.
— Джаки, обади се по радиостанцията. Канал 16. Викни ченгетата.
Джаки скочи в лодката, хлътна в рулевата кабина и вдигна микрофона.
— Майната ти — рече Уърт, като се отмести. — Остави ченгетата на мира. Върви, не те спирам. Само още нещо ще ти кажа: ти не можеш да ме зарежеш. — Той вдигна ръка и й показа среден пръст. — Защото си чернилка. А нали знаеш какво казват, „ако търсиш лесно дърво за цепене, намери си черно“.
— Я си гледай работата! — Аби профуча край него с пламнало лице и прехвърли последната хладилна чанта върху палубата, след което влезе в кабината, хвана руля и положи ръка върху скоростния лост.
— Отвързвай, Джаки.
Джаки развърза въжетата, хвърли ги в лодката и скочи в нея. Аби даде на заден ход, обърна и пое напред.
Уърт стоеше на дока, кльощав като плашило, опитвайки се да изглежда твърд.
— Знам какво си намислила — извика той. — Всички знаят, че пак си тръгнала да търсиш старото пиратско съкровище. Никого не можеш да заблудиш.
Щом „Марея“ подмина цветната шамандура и излезе от пристанището, Аби зави надясно, даде газ и навлезе в открито море.
— Ама че задник! — изпухтя Джаки. — Видя ли му напуканите устни?
Аби не каза нищо.
— Расистка свиня. Не мога да повярвам, че те нарече негро. Бяло лайно.
— Ще ми се… Ще ми се наистина да бях негро.
— Какви са тия глупости пък сега?
— Не знам. Чувствам се толкова… бяла.
— Ами донякъде си бяла. Имам предвид, че хич те няма в танците. — Джаки се засмя неловко.
Аби завъртя очи.
— Сериозно, нищо в теб не е черно, нито начина, по който говориш, нито приятелите ти, нито семейството… не искам да те обидя, но… — Гласът й заглъхна.
1
„Телма и Луиз“ (1991 г., в главните роли Джина Дейвис и Сюзън Сарандън) — нашумял филм на режисьора Ридли Скот за две жени, търсещи свободата. — Бел.ред.
2
Игра на думи с фамилното име Worth — worthless (англ.) означава „безполезен“, „смотан“, „негоден за нищо“. — Бел.прев.