— Обърни се. Няма да съм за гледане.
Леко усмихнат, той театрално закри очите си с длани. Като се подпря на лакът, Франи приведе глава отвъд ръба на кея и плю — слюнката беше яркочервена. Фу! Още веднъж. И още веднъж. Най-сетне устата й като че се поизчисти и тя извърна глава тъкмо навреме, за да види, че Джес наднича през пръсти. Втренчи се в него и промълви:
— Извинявай. Аз съм ужасна глупачка.
— Не — възрази той, но очевидно мислеше точно обратното.
— Яде ли ти се сладолед? — запита Франи. — Ти возиш, аз черпя.
— Дадено
Джес се изправи и й помогна да стане. Тя плю още веднъж във водата — пак беше яркочервено. Поуплаши се и попита:
— Да не би да съм отхапала нещо?
— Не знам — ухили се Джес. — Случайно да ти е заседнала бучка на гърлото?
Тя възмутено закри устата си с длан.
— Не е смешно.
— Права си. Извинявай. Само си го прехапала, Франи.
— Има ли артерии в езика?
Хванати ръка за ръка, двамата тръгнаха обратно по кея. От време на време Франи спираше, за да плюе във водата. Все яркочервено. Нямаше намерение да преглъща, не, в никакъв случай.
— Никакви артерии.
— Добре — Тя стисна ръката му и се помъчи да го успокои с усмивка. — Бременна съм.
— Тъй ли? Чудесно. Знаеш ли кого срещнах в Порт…
Той спря внезапно и се вгледа в нея. Лицето му беше изопнато и безкрайно недоверчиво. Сърцето й се сви, като го видя тъй настръхнал.
— Какво каза?
— Бременна съм. — Усмихна се лъчезарно и плю настрани. Яркочервено.
— Голям майтап, Франи — колебливо изрече той.
— Не е майтап.
Джес продължаваше да я гледа. След малко продължиха пътя си. Когато наближиха паркинга, Гюс излезе от кабинката и махна с ръка. Франи отвърна на поздрава. Джес също.
По магистралата отскочиха до „Млечната кралица“. Джес си взе кока. кола и замислено се подпря на волана на волвото, от време на време отпивайки по малка глътка. Фран си бе поръчала бананова мелба и сега седеше облегната на вратата, разбърквайки с лъжичката ядки, ананасов сироп и нискомаслен сладолед. Делеше ги половин метър празна седалка.
— Знаеш ли — каза тя, — тукашният сладолед всъщност е млечна пяна Само въздух и толкоз. Повечето хора дори не подозират.
Джес я погледна мълчаливо.
— Вярно — настоя тя. — Тия машини за сладолед всъщност само разбиват млякото на пяна. Затова го продават толкова евтино. Веднъж обсъждахме въпроса в час по теория на бизнеса. Има хиляди начини да ти хвърлят прах в очите.
Джес продължаваше да я гледа мълчаливо.
— Ако искаш истински сладолед, трябва да идеш в някоя стара сладкарница като „Елените“, защото там…
Тя се разрида.
Джес веднага се плъзна по празната седалка и я прегърна през раменете.
— Франи, недей. Моля те.
— Окапах се със сладолед — изхлипа тя.
Джес отново извади кърпата си и избърса петното. Риданията бавно затихваха.
— Бананова мелба с кървав сос — рече тя и го изгледа със зачервени очи. — Май не ми се яде вече. Извинявай, Джес Ще го изхвърлиш ли?
— Разбира се — глухо отвърна той. Взе сладоледа и излезе да го хвърли в кофата. Франи забеляза, че крачи странно сякаш някой го бе ритнал долу по онова, момчешкото място.
В известен смисъл май ставаше дума тъкмо за това. Но погледнато от друг ъгъл… е, точно така вървеше и тя, след като загуби девствеността си на плажа. Болеше я като след тежък пристъп на разстройство. Само че от разстройството боли малко по-отзад.
Джес се върна и седна в колата, сетне рязко запита:
— Истина ли е, Фран.
— Истина е.
— Как е могло да стане? Нали ми каза, че взимаш хапчета.
— Ами… има три възможности. Първо — в добрата стара фабрика за Оврил някой контрольор е задрямал тъкмо когато моята опаковка е минавала на конвейера. Второ — в столовата на студентското общежитие ви пробутват нещо за засилване на спермата. Или трето — без да искам, съм пропуснала някое хапче.
И го озари с храбра, оптимистична усмивка, която накара Джес да се отдръпне като ударен.
— Защо се ядосваш, Франи? Само питам.
— Добре, ако искаш да отговоря на въпроса ти по друг начин, в една топла априлска нощ, трябва да е било на дванайсети, тринайсети или четиринайсети, ти вкара пениса си в моята вагина и стигна до оргазъм, след който милиони сперматозоиди…
— Престани — кресна той. — Трябва ли да си толкова…
— Толкова какво?
Макар че външно изглеждаше непоклатима, в гърдите й се надигаше отчаяние. Беше си представяла безброй варианти на разговора, но нито един не приличаше на този.
— Толкова сърдита — унило промърмори Джес. — Нямам намерение да те зарежа.