Той отново прикри устата си с длан и се изкашля.
— Тати! — развика се малката и разпери ръчички. — Искам тати! Да! На конче, тати! На конче! Да!
— Не сега — каза Чарли и хлътна в кухнята.
След миг жена му чу тракане на порцелан. Чарли прибираше монетите от синия супник на лавицата. Трийсет или четирийсет долара, които бе спестила на дребно — по долар, по петдесет цента… Нейните домакински пари. Значи всичко беше наистина.
След отказа на татко й — нещо незапомнено досега — Лавон отново се разплака. Сали успя криво-ляво да й навлече тънката жилетка и нахвърли другите бебешки дрешки в пътната чанта. Нямаше смисъл да слага каквото и да било в куфара — беше натъпкан до пръсване; За да го затвори, трябваше да коленичи върху капака. Неволно си помисли, че слава Богу, бебето вече няма нужда от пелени.
Чарли се върна в спалнята — този път наистина тичешком. Все още не бе успял да напъха в джоба си монетите и смачканите дребни банкноти от супника. Сали грабна детето. Лавон вече беше съвсем разсънена и можеше да върви сама, но Сали предпочиташе да я стиска в прегръдките си. Приведе се за пътната чанта.
— Къде отиваме, тати? — запита детето. — Аз спинках.
— Ще спинкаш в колата — отвърна Чарли, вдигайки двата куфара. От единия продължаваха да стърчат бикините на Сали. Очите на Чарли бяха все тъй изцъклени и безизразни.
Подозрението на съпругата му бавно се превръщаше в увереност и тя прошепна:
— Авария ли е имало? О, Света Богородице и Йосифе, така е, нали? Авария. Там.
— Редях си пасианс — обясни Чарли. — Вдигнах очи и видях, че часовникът вече не е зелен, а червен. Включих монитора. Сали, всички са…
Той не довърши. Вгледа се в очите на малката — широко разтворени и любопитни въпреки незасъхналите сълзи по страните й.
— Долу всички са Т-Р-У-П-О-В-Е. Всички освен един-двама, но и на тях не им остава много.
— Тати, какво е това Т-У-Р-П-О-В-Е? — запита Лавон.
— Нищо, миличка, глупости — каза Сали. Чуваше собствения си глас като от дъното на дълбока пропаст.
Мъжът преглътна мъчително. В гърлото му нещо прещрака.
— Когато часовникът стане червен, всичко би трябвало да се заключи автоматично. Цялата инсталация се управлява от компютър и твърдят, че грешките били невъзможни. Щом видях какво има на монитора, веднага изхвръкнах навън. Боях се, че проклетата врата ще ме среже на две. Трябваше да се затвори още в секундата, когато часовникът почервеня, а нямам представа колко време е бил червен, преди да го погледна. Обаче чак на паркинга я чух да се затръшва зад мен. Ако бях вдигнал глава само трийсет секунди по-късно, сега щях да съм затворен в оная контролна кабина като бръмбар в бутилка.
— Какво е станало? Какво…
— Нямам представа. И не искам да знам. Знам само едно: че то ги у-у-у… че ги У-Б-И мигновено. Ако искат да съм тук. първо ще трябва да ме хванат. Вярно, плащаха ми надбавки за риска, но повече за никакви пари не оставам. Вятърът духа на запад. Ние потегляме на изток. Хайде, ела.
Все още замаяна от съня и от чувството, че е сграбчена от някакъв мъчителен кошмар, тя го последва навън, където вехтият им шевролет кротко ръждясваше в ароматната калифорнийска нощ.
Чарли сложи куфарите в багажника и метна чантата на задната седалка. С детето на ръце Сали спря за миг край колата и погледна бунгалото, в което бяха живели последните четири години. Помисли си, че когато пристигнаха, Лавон все още растеше в утробата й, а таткото даже нямаше престава как се играе на конче.
— Хайде! — нареди Чарли. — Качвай се, жено!
Сали послушно седна в колата. Той даде заден ход и за момент фаровете на шевролета зашариха по бунгалото. Отражението им в стъклата напомняше очи на подгонен звяр.
Мъжът се бе привел тревожно над волана и светлинките от таблото озаряваха напрегнатото му лице.
— Ако порталът на базата е затворен, ще се опитам да го изкъртя.
Говореше сериозно. Сали разбра това и краката й се разтрепериха.
Но не им се наложи да прибягват към този отчаян ход. Вратите на базата бяха широко разтворени. Единият часови клюмаше над някакво списание. Другият не се виждаше никакъв; може би седеше в караулното. Тук беше външният периметър на базата — обикновен армейски гараж. Тия момчета просто не подозираха какво става по-навътре. Вдигнах очи и видях, че часовникът е червен.
Тя потръпна и притисна коляното си с длан. Лавон отново дремеше. Съпругът й я потупа по рамото и каза: