— Не може да бъде — прошепна той, а на лицето му се изписа искрена изненада, на което и разчиташе Стю.
След пет минути вече седяха един до друг и гледаха как Силвестьр Сталоун убива безброй наркотрафиканти в „Рамбо четири“.
Спомняйки си това сега, Стю се усмихна. Човек, който не го познава добре, би го сметнал за идиот, след като можеше да включи видеото към много по-слаб генератор и с Том да изгледат стотици филми, без дори да излизат от мотела. Но според него да гледаш филми по видеото не беше същото. Важното беше, че така убиваха повече време… а имаше дни, които сякаш нямаха край.
За да се развлича, Стю изработи над двайсет модела на автомобили, в това число и на ролс-ройс от двеста и четирийсет детайла, който преди епидемията се продаваше по шейсет и пет долара. Том бе построил странен лунен пейзаж, използвайки гипс и различни оцветители за храна. Творението му заемаше по-голямата част от залата за тържества на „Холидей Ин“ и бе наречено от автора си „Лунна база Алфа“. Да, развличаха се както можеха, но…
„Това, което мислиш, е истинска лудост.“ Стю раздвижи крака си. Бе в много по-добро състояние, отколкото се надяваше, отчасти благодарение на тренажорите в спортната зала на мотела. Все още го болеше и не се сгъваше в коляното, но Стю вече можеше да ходи без патерици. Беше абсолютно сигурен, че ще успее да научи Том да кара снегомобил, какъвто можеше да намери почти във всеки гараж. Ако изминават по трийсет километра на ден и вземат палатка, спални чували и хранителни запаси…
„Да, а когато в прохода ви застигне лавина, вие ще размахате насреща й пакет сушени моркови и ще й заповядате да спре. Май наистина полудяваш.“ И въпреки това… Изгаси цигарата си и газената лампа, но дълго не можа да заспи.
На закуска попита:
— Том, наистина ли искаш да се върнеш в Боулдър?
— И да се видя отново с Фран? С Дик? Сенди? Мили Боже, искам да се върна там повече от всичко на света, Стю. Нали не са дали къщичката ми на някого?
— Разбира се, че не са. Питах се доколко ти е домиляло за Боулдър и дали не искаш да опиташ късмета си.
Том учудено го изгледа. Стю вече се канеше да му обясни какво е намислил, когато младежът възкликна:
— Мили Боже, та нали целият живот е риск?
Така всичко бе решено. Напуснаха Гранд Джънкшън в последния ден на ноември.
Не се наложи да обучава Том в основните принципи на управление на снегомобил. В гаража на Отдела за поддръжка на пътищата, намиращ се на километър от мотела, Стю откри истинско чудовище. Този снегомобил бе снабден с мощен двигател, плексигласов щит срещу силен вятър и най-важното — голям багажник, в който можеше да се смести Коджак. В един от магазините откриха всичко необходимо за пътуване, включително два чифта ски, въпреки че при мисълта, че може да му се наложи да учи Том да кара ски, кръвта на Стю се смръзваше във вените му.
Към два часа следобед през първия ден на пътуването, Стю се убеди, че предишните му страхове да заседнат някъде и да умрат от глад, са напълно неоснователни. Горите буквално гъмжаха от дивеч. Никога преди не му се бе случвало да види подобно нещо. По-късно същия ден застреля елен. Том накладе огън и го изпекоха.
След като се нахраниха до насита, Стю изпече още петнайсет килограма от крехкото месо и го натовари в багажника на снегомобила. През този ден изминаха само двайсет и пет километра.
През нощта отново сънува кошмар, но по-различен. Отново бе в родилната зала. Всичко наоколо бе опръскано с кръв. Чаршафът, с който бе покрита Франи, бе подгизнал. Тя продължаваше да пищи.
„Излиза“ — отдъхна си Джордж. „Най-после излиза, Франи, така че се напъни! Напъни се!“
И бебето се появи, обляно от кръв. Джордж го издърпа за краката, тъй като те се показаха първи.
Лори запищя. Хирургическите инструменти издрънчаха на земята.
Новороденото бе вълк с жестоко ухилено човешко лице, лицето на Флаг… времето му отново бе настъпило… не беше мъртъв, още не беше умрял… продължаваше да кръстосва по света… Франи беше родила нов Рандъл Флаг…
Стю се събуди задъхан. Дали бе викал на сън?
Том спеше дълбоко, почти скрит в спалния чувал, откъдето стърчеше косата му. Коджак се бе свил До Стю. Всичко беше наред, това бе само сън…
В този миг в нощта се раздаде вой, който постепенно се усили. Беше изпълнен с отчаяние и ужас… вой на вълк, или писък, надавай от призрака на някой убиец.
Коджак вдигна глава.
Стю настръхна.
Воят не се повтори.
Стю заспа. На сутринта, преди да тръгнат на път, Том му обърна внимание, че вътрешностите на елена са изчезнали. Наоколо се виждаха неясни следи…, но това бе всичко.