Джордж му стисна ръката, а после представи Дан Летроп.
— Чухме, че в Лас Вегас имало взрив. Вие видяхте ли го? — запита Дан.
— Да.
— Тук хората смятат, че взривът е бил атомен. Така ли е?
— Да.
Джордж кимна и се обърна към Фран.
— Как се чувстваш?
— Добре. Радвам се, че Стю се върна. Как е бебето ми?
— Всъщност — обади се Летроп — точно за това сме дошли. — Тя кимна.
— Мъртво ли е?
Джордж и Дан размениха погледи.
— Франи, искам да ме изслушаш внимателно и да се помъчиш да разбереш онова, което ще ти кажем…
Тихо, опитвайки се да потисне истерията, тя отвърна:
— Ако е мъртво, просто го кажете!
— Фран! — възкликна Стю.
— Питьр, изглежда, се възстановява добре — внимателно изрече Дан Летроп.
В стаята се възцари пълно мълчание, лицето на Фран под гъстите кестеняви коси пребледня. После вдигна поглед към Дан, сякаш бе започнал да говори безсмислено като лунатик. Някой — или Лори Констабъл, или Марси Спурс — надникна в стаята и отмина. Стю щеше да запомни този миг за цял живот.
— Какво? — прошепна накрая Фран.
— Не бива да се радваш предварително — рече Джордж.
— Ти каза…, че се възстановява — промълви Фран. На лицето й бе застинал израз на изумление. До този момент не бе осъзнала доколко се е примирила със смъртта на бебето си.
— Двамата с Дан сме виждали хиляди случаи по време на епидемията, Фран… сигурно си забелязала, че не използвах думата „лекува“, защото не смятам, че някой от нас може да промени хода на болестта нито на йота при който и да е пациент. Прав ли съм, Дан?
— Да, така е.
Упоритата линия на челото й, която Стю помнеше още от самото начало, когато се запознаха в Ню Хемпшър, отново се появи.
— Ще изплюете ли камъчето, за Бога?
— Опитвам се, но трябва да съм внимателен и точно това се мъча да обясня — каза Джордж. — Става дума за живота на сина ти и няма да позволя да ме притискаш. Искам да разберете смисъла на разсъжденията ни. Супергрипът, по наши наблюдения; е вирус без фиксиран антиген. Сега всеки вид грип — обикновения грип — има различен антиген; ето защо епидемиите се повтарят през две-три години, въпреки имунизациите против грип. Избухва хонконгски грип, сетне грип от тип А и хората се ваксинират. След две години избухва епидемия от тип Б и хората се разболяват, освен ако не са се имунизирали за този вид вирус.
— Но се оздравява — обади се Дан, — защото накрая организмът изработва свои собствени антитела. Тялото се променя, за да се пребори с грипа. Що се касае до супергрипа, той мутира всеки път, щом организмът създаде съпротивителни сили. По това се доближава до вируса на спина — точно като при него променя формата си, докато организмът не се изтощи напълно. Резултатът неминуемо е смърт.
— Тогава защо ние не сме се заразили? — попита Стю.
— Няма обяснение — отвърна Джордж. — И едва ли някога ще открием такова. Единственото, в което можем да бъдем сигурни, е, че невъзприемчивите не се разболяват и не разнасят болестта; изобщо не се разболяват. Което отново ни връща на въпроса с Питър. Дан?
— Да. Хората, които са се разболели от супергрипа, понякога почти са оздравявали, но никой не е успял да победи болестта напълно. Вашето бебе се е разболяло четирийсет и осем часа след раждането. Нямам никакви съмнения, че това е супергрип — симптомите са класически. Но тъмните петна под долната челюст, които двамата с Джордж свързваме с четвъртия и последен стадий на болестта, така и не се появиха. От друга страна, периодите на отслабване на вируса стават все по-дълги.
— Не разбирам — каза Фран. — Какво…
— Всеки път, когато вирусът мутира, организмът на Питър започва да произвежда нови антитела — обясни Джордж. — Съществува възможност за рецидив, но той никога не навлезе в четвъртата, критична фаза на болестта.
Отново настъпи тишина.
— Детето е наследило от теб половината от имунитета си, Фран. Заболяло е, но ние смятаме, че има шанс да оздравее. Предполагаме, че близнаците на госпожа Уентуърт са имали същия шанс, но при тях се наблюдаваха и други усложнения — и все пак си мисля, че не са умрели от супергрипа, а от усложнения, възникнали вследствие от него. Разликата е много малка, разбирам го напълно, но може да бъде решаваща.
— А какво ще стане с другите жени, които са забременели от мъже без имунитет? — попита Стю.
— Смятаме, че на техните деца им предстои същата мъчителна борба — отвърна Джордж. — Някои от тях може да умрат, но много скоро всички новородени в Свободната зона — а и в целия свят — ще са рожба на двама родители с придобит имунитет. Сега няма да е честно да гадаем, но се обзалагам, че когато това се случи, победата ще бъде наша. Междувременно, ще наблюдаваме Питър отблизо.