Двамата с Вик отстъпиха едновременно и се спогледаха с каменни лица. После тръгнаха към бензиностанцията. През стъклото се виждаше как Хап трескаво крещи нещо в слушалката на телефонния автомат. Норм крачеше подир тях, хвърляйки погледи през рамо към смачканата кола. Лявата предна врата зееше някак печално. На огледалото висяха чифт бебешки терлички.
Ханк стоеше край вратата и бършеше устата си със зацапана носна кърпа.
— Боже мой, Стю — жално изпъшка той и Стю кимна. Хап остави слушалката. Шофьорът лежеше на пода.
Линейката ще пристигне след десет минути. — Хап посочи с палец към шевролета. — Как мислите, дали са…
— Мъртви са и още как — кимна Вик. Сбръчканото му лице бе прежълтяло и когато опита да си навие цигара, само успя да разсипе вонящия тютюн. — По-мъртви хора не съм виждал през живота си.
Той се озърна към Стю, който кимна и пъхна ръце в джобовете си. Тресеше го.
Човекът на пода изстена гърлено и всички сведоха очи към След миг стана ясно, че говори, или по-точно отчаяно се мъчи да проговори. Хап коленичи до него. В края на краищата той командваше в тая бензиностанция.
Онова, което бе погубило жената и детето, явно се канеше да погуби и мъжа. Носът му течеше като чешма, а дишането му съскаше и бълбукаше някъде дълбоко в гърдите като на леководолаз. Под очите му се издуваха торбички — все още морави, а не черни. Шията му също бе подпухнала и изтласканата нагоре плът провисваше като двойна брадичка. Изгаряше го треска; от тялото му лъхаше жар като от добре разпалена скара.
— Кучето — избъбри човекът. — Измъкнахте ли го? Хап лекичко го разтръска.
— Мистър, повиках линейката. Ще ви излекуват.
— Часовникът беше червен — изпъшка човекът на пода и се разкашля оглушително. Взривовете дълбоко в гърдите му изхвърляха навън разтеглени, жилави храчки. Хап отскочи назад с изкривено от погнуса лице.
— Дайте да го завъртим на една страна — обади се Вик. — Ще се задави.
Но преди да посегнат, кашлицата затихна и пак отстъпи място на глухото, прекъслечно дишане. Човекът бавно примига, отвори очи и огледа лицата над себе си.
— Какво е… това място?
— Арнет — обясни Хап. — Бензиностанцията на Бил Хапскомб. Потрошихте ми няколко помпи. Няма нищо — бързо добави той. — Бяха застраховани.
Лежащият опита да се надигне, но нямаше сили. Успя само да стисне ръката на Хап.
— Жена ми… детето…
— Добре са — отвърна Хап с идиотска фалшива усмивка.
— Аз май съм ужасно болен — промърмори непознатият. При всяко вдишване и издишване в гърлото му нещо клокочеше глухо. — И те се разболяха. Още като потеглихме преди два дни. Солт Лейк Сити… — Клепачите му потрепнаха и бавно се затвориха. — Болен… Май все пак не бях достатъчно бърз…
От далечината долетя вой на сирена — задаваше се линейката на градския Доброволен санитарен отряд.
— Леле, братко — въздъхна Томи Уонамейкър. — Леле, братко.
Болният пак отвори очи и сега в тях блестеше напрегната, мъчителна тревога. Той отново опита да се надигне. По лицето му се стичаха струйки пот. Пръстите му се впиха в ръката на Хап.
— Добре ли са Сали и бебето? — запита мъжът. Над устните му излитаха слюнки и Хап усети как от тялото му лъхна нова жарка вълна. Тоя човек беше болен, почти обезумял и отгоре на всичко вонеше. Хап си помисли, че вони като вехта кучешка постелка.
— Добре са — увери го той малко по-настоятелно, отколкото трябваше. — Вие само… лежете и не се вълнувайте, нали така?
Човекът се отпусна. Дишането му ставаше все по-дрезгаво. Ханк му помогна да се извърти на една страна и това като че го пооблекчи.
— До снощи бях добре — каза той. — Кашлях, но иначе нищо ми нямаше. През нощта ме прихвана. Не съм бил достатъчно бърз. Добре ли е Лавон?
Последните му думи заглъхнаха и станаха неразбираеми. Сирената виеше все по-близо. Стю пристъпи към прозореца и се загледа навън. Другите останаха в кръг около проснатия човек.
— Вик, имаш ли представа какво му е? — запита Хап. Вик поклати глава.
— Де да знам.
— Може да са яли нещо развалено — обади се Норм Бруът. — Колата е с калифорнийски номер. Сигурно са спирали по разни крайпътни закусвални, а пък там знаете какво е. Нищо чудно някъде да са им пробутали развалени сандвичи. Случва се.