— Готвачката е страшен запалянко — каза Чади. — Готова е и пари да ти даде, стига „Гигантите“ да спечелят първенството.
Стана толкова тъмно, че можеше да се види как по небето минава светлината от фара на Кейп Херън. В мрака под скалата гърмяха несекващите детонации на прибоя. И тогава, както често прави по здрач, а и защото бе пила твърде много преди вечеря, мама започна да говори за подобренията и пристройките, които някой ден ще се направят на къщата, крилата, баните и градините.
— След пет години тази къща ще отиде в морето — каза Лорънс.
— Тифти Черногледеца — пошегува се Чади.
— Не ме наричай Тифти! — каза Лорънс.
— Малкия Исус — каза Чади.
— Стената откъм морето е силно напукана — продължи Лорънс. — Днес следобед я огледах. Преди четири години я поправихте и това струваше осем хиляди долара. Не можете да я поправяте всеки четири години.
— Стига, Тифти — каза мама.
— Фактите са факти — каза Лорънс. — И що за глупава идея да построиш къща на ръба на скала върху бряг, който потъва. В мое време половината градина бе измита, а на мястото на някогашната баня сега има повече от метър вода.
— Дайте да говорим за друго — каза мама с горчивина. — Да говорим за политика или за бала в Морския клуб.
— Всъщност — не преставаше Лорънс — къщата сигурно и сега е застрашена. При необикновено бурно море, ураганно море, стената ще се срути и къщата ще свърши. Може и всички да се удавим.
— Това е вече много! — извика мама. Отиде в кухненския килер и се върна с пълна чаша джин.
Достатъчно съм стар, за да си въобразявам, че мога да съдя за чувствата на другите, но усещах напрежението между Лорънс и мама и знаех отчасти историята му. Лорънс трябва да беше не повече от шестнайсетгодишен, когато реши, че мама е лекомислена, злонамерена, вредна и прекалено властна. Веднъж установил това, той реши да се отдели от нея. По това време беше в пансион и си спомням, че не се върна вкъщи за Коледа. Прекара празника с един свой приятел. След тази неблагоприятна присъда над майка ни той си идваше рядко вкъщи, а дойдеше ли, винаги се мъчеше в разговора да й напомни за своето отчуждение. Ожени се за Рут, без да уведоми мама. Не й съобщи и когато се родиха децата. Но въпреки тези уж принципни и продължителни напъни, за разлика от нас той сякаш никога не бе изпитвал радост от раздялата и щом се окажеха заедно, веднага се чувстваше напрегнатост, неяснота.
За зла участ мама избра тъкмо тази вечер да се напие. Това е нейно право, а и тя не се напива често и за щастие не беше войнствена, но всички ние съзнавахме какво става. Както кротко си пиеше джина, тя сякаш тъжно се отдалечаваше от нас: бе обзета от треската на странстването. После настроението й се промени — от странстване към желание да пакости. Няколкото бележки, които направи, бяха сприхави и неуместни. Чашата й беше почти празна и тя се взираше гневно в тъмното пред себе си и движеше главата си като боксьор. Знаех, че сега в разума й нямаше място за всичките беди, които нахлуваха там. Децата й бяха глупави, мъжът й се удави, слугите я крадяха, столът й беше неудобен. Изведнъж тя остави празната чаша и прекъсна Чади, който говореше за бейзбол:
— Убедена съм, че ако съществува задгробен живот, ще имам съвсем различно семейство. Децата ми ще бъдат страшно богати, умни и очарователни.
Стана, тръгна към вратата и едва не падна. Чади я прихвана и й помогна да изкачи стълбите. Чух нежните им пожелания за лека нощ и после Чади се върна. Мислех, че Лорънс вече се е уморил от пътуването и завръщането си, но той остана на терасата, сякаш чакаше края на злосторничеството. Оставихме го там и отидохме да плуваме в тъмното.
Когато се събудих на следната сутрин, още сънен, чух как някой трамбова тенис корта. Звукът бе по-слаб и по-плътен от камбаната на шамандурата отвъд носа — неритмичен, железен звън, който напомня за началото на летния ден и е добър предвестник. Слязох долу и заварих във всекидневната децата на Лорънс, облечени в богато украсени каубойски дрехи. Те са уплашени и кльощави деца. Казаха ми, че баща им изравнява тенис корта, но те не смеят да излязат вън, защото видели змия под входното стъпало. Обясних им, че братовчедите им — всичките други деца — закусват в кухнята и че е хубаво и те да изтичат при тях. При това съобщение момчето се разплака. Не остана назад и сестра му. Плачеха, като че отиването да закусят в кухнята щеше да накърни най-съкровените им права. Поканих ги да седнат на масата с мене. Влезе Лорънс и аз го попитах дали не иска да поиграем малко тенис. Каза, че не иска — по-късно можело да изиграе няколко партии с Чади. Прав беше, защото и той, и Чади играят по-добре от мене, и те наистина изиграха няколко игри след закуска, но по-късно, когато другите слязоха да играем на семейни двойки, Лорънс изчезна. Това ме ядоса — неоснователно, предполагам, — но ние играем страшно интересно на семейни двойки и той можеше поне от учтивост да изиграе един сет.