Лорънс най-после стана и се протегна. Той изгледа всички студено. Вятърът и вълните се бяха засилили и аз си представях, че ако той чуе вълните, сигурно ще ги чуе като мрачен отговор на всичките си мрачни въпроси, ще си помисли, че приливът е заличил следите от жаравата на нашите огньове. Да си в компанията на една лъжа, е непоносимо, а, изглежда, Лорънс бе самото въплъщение на лъжата. Не можех да му обясня простата, увличаща сладост да играеш на пари и ми се струваше ужасно нередно да стои цялата вечер до ръба на масата, за да заключи накрая, че ние сме заложили в играта душите си. Той обиколи два-три пъти нервно стаята и после както винаги отправи своя прощален изстрел:
— Сигурно ще полудеете — каза той. — Да стоите всяка вечер затворени като в клетка! Хайде, Рут. Аз отивам да спя.
През нощта сънувах Лорънс. Видях непривлекателното му лице уголемено и грозно. Сутринта се събудих с чувството, че съм болен, сякаш по време на съня си бях претърпял голяма душевна загуба, като че бяха отнели смелостта и бодростта ми. Глупаво беше, че така се разстройвам от брат си. Аз имах нужда от ваканция. Имах нужда да се отпусна. В училището ние живеехме в една от спалните, хранехме се на общата маса и никъде не пътувахме. Аз не преподавам само английски през зимата и лятото, но и работя в канцеларията на директора. Също така при атлетически състезания давах старта със сигналния пистолет. Трябваше да се освободя от тези и други безпокойства, затова реших да избягвам брат си. Рано тази сутрин с Хелън и децата отидохме на екскурзия с лодка. Върнахме се чак за вечеря. Следния ден си направихме пикник. После трябваше да прескоча за един ден до Ню Йорк и когато се върнах, дойде времето за маскения бал в Морския клуб. Лорънс не пожела да присъства, а това беше забава, на която винаги съм прекарвал чудесно.
Тази година в поканите се казваше, че всеки може да се облече, както пожелае. След няколко разговора ние с Хелън определихме костюмите си. Тя каза, че най й се иска да бъде отново младоженка, и реши да облече сватбената си рокля. Аз одобрих избора й — искрен, лекомислен и евтин. Това повлия и на мене — реших да облека стария си футболен екип. На мама й хрумна да се докара като Джени Линд4 — в килера висеше една стара рокля а ла Джени Линд. Останалите си поръчаха костюми под наем, които аз донесох от Ню Йорк. Лорънс и Рут не се включиха в приготовленията.
Хелън беше в комисията по танците и почти целия петък се занимаваше с украсата на клуба. Диана, Чади и аз се разходихме с лодката. Напоследък често посещавах Манхасет и добре познавах обратния курс с бензиновата моторница, чийто ламаринен покрив течеше. При връщането беше много приятно да държим носа на лодката насочен към шпила на една бяла селска черква и да открием, че крайбрежните води са зелени и бистри. В края на плаването спряхме в клуба, за да приберем Хелън. Комисията се помъчила да придаде на балната зала вид на подводница и Хелън бе много щастлива, че бяха успели да постигнат илюзията, че се намираме в подводница. Поехме с колата за Лодс Хед. Следобедът бе прекрасен, но по пътя за в къщи долавяхме мириса на източния вятър, черния вятър, както би казал Лорънс, да се носи откъм морето.
Жена ми Хелън е на трийсет и осем години и косата й щеше да бъде побеляла, ако не си я боядисваше. Боядисваше я в ненатрапчиво бледорус цвят и мисля, че това й приличаше. Докато тя се обличаше, приготвих коктейлите, занесох една чаша горе и я видях за първи път след женитбата в сватбената й рокля. Не си струва да казвам, че сега тя изглеждаше по-красива, отколкото на сватбения ден, но навярно защото бях по-стар и чувствата ми по-дълбоки и защото тази вечер на лицето й бяха изписани и младостта, и старостта, и нейната преданост към някогашната млада жена, и позициите, които благосклонно бе отстъпила с годините, аз почувствах, че никога не съм бил така дълбоко развълнуван. Вече бях навлякъл спортния екип и теглото му, тежестта на панталоните, защитните кори на раменете ме бяха преобразили, като че ли с обличането на тези стари дрехи се бях освободил от грижите и неприятностите на живота си. Имах чувството, че и двамата сме се върнали в годините преди брака, в годините преди войната.
Преди бала семейство Колард даде голяма вечеря. Отидохме всички, с изключение на Лорънс и Рут. Към девет и половина се отправихме през мъглата към клуба. Оркестърът свиреше валс. Докато давах шлифера си на гардероба, някой ме потупа по гърба. Беше Чъки Юинг и, смешно, той също се бе издокарал с футболния си екип. И на двамата това ни се видя страшно комично. Вървяхме към дансинга и се заливахме от смях. Спрях на вратата, за да огледам салона. Всичко беше много красиво. Комисията бе окачила рибарски мрежи по стените, а също и горе на високия таван. От мрежите на тавана висяха разноцветни балони. Светлината беше мека и дискретна и хората, наши приятели и съседи, танцуваха в нежната светлина под звуците на „Три часа сутринта“ и сякаш допълваха живописната картина. Тогава забелязах няколко жени, облечени в бяло, и се досетих, че и те като Хелън са се пременили със сватбените си рокли. Край мене минаха в танца Петси Хюит, мисис Гиър и момичето Лакланд, облечени като булки. На мястото, където стояхме с Чъки, дойде Пеп Талкот. Той беше облечен като Хенри VIII, но ни каза, че близнаците Ауербах, Хенри Барет и Дуайт Макгрегър са също маскирани като футболисти, че при последното преброяване на дансинга са се оказали десет младоженки.