Но на плажа беше и Лорънс. Ей там отсреща. Влязох в морето, без да му се обадя. Водата беше студена и когато излязох, си облякох ризата. Казах му, че отивам до Танърс Пойнт и той реши да тръгне с мене. Мъчех се да вървя наравно с него. Нямаше по-дълги крака, но винаги обичаше да върви малко по-напред от спътника си. Гледах отзад наведената му глава и рамене и се чудех какво ли мисли за пейзажа.
Зад дюните и скалите имаше поляни, които вече губеха зеления си цвят, ставаха кафяви и после жълти. Поляните се използваха за паша на овцете и Лорънс сигурно щеше да забележи ерозията на почвата и че овцете ускоряват този процес. Отвъд поляните имаше няколко крайбрежни ферми с квадратни и приятни сгради, но Лорънс навярно щеше да посочи горчивата участ на островния фермер. От другата ни страна започваше откритото море. Винаги казвахме на гостите си, че някъде там, на изток, лежи брегът на Португалия. За Лорънс беше нужна само една крачка, за да премине от Португалия към тиранията в Испания. Вълните се разбиваха и сякаш викаха „ура, ура, ура“. Предполагам, че на Лорънс те нашепваха: „Vale, vale5.“
Плажът беше огромен, изключително чист, девствен. Като пейзаж от Луната. Прибоят бе сплъстил пясъка и по него лесно се ходеше. Всичко на брега беше многократно измито от вълните. Там имаше шип от раковина, една метла, счупена бутилка и парче от керемида, до такава степен смлени от вълните, че едва се разпознаваха. Мисля, че при Лорънсовата мрачна нагласа на съзнанието — той държеше главата си наведена — погледът му не можеше да не шари от една счупена вещ на друга. Компанията на неговия песимизъм започна да ме вбесява. Аз го настигнах и сложих ръка на рамото му.
— Това е най-нормален летен ден, Тифти — казах аз. — Най-нормален. Какво ти е? Не ти ли харесва тук?
— Не ми харесва — каза той равнодушно, без да вдигне очи. — Ще продам моя дял от къщата на Чади. Аз и не очаквах да прекарам добре. Дойдох само да ви кажа сбогом.
Оставих го пак да избърза. Вървях след него, гледах раменете му и си мислех за това колко пъти бе казвал сбогом. Когато татко се удави, той отиде в черквата и му каза сбогом. Три години по-късно реши, че мама е лекомислена, и отново каза сбогом. Като първокурсник в колежа живееше в една стая с най-добрия си приятел. Но момчето пиеше и в началото на пролетния семестър Лорънс смени съквартиранта си и каза сбогом на своя приятел. След втората година в колежа той откри, че атмосферата е потискаща и каза сбогом на „Йейл“. Постъпи в „Колумбия“ и там завърши право, но реши, че неговият първи работодател е нечестен човек, и след шест месеца му каза сбогом и загуби хубавата служба. Ожени се за Рут в кметството и каза сбогом на протестантската епископална черква. Отидоха да живеят в една странична улица на Тъкахо и той каза сбогом на дребната буржоазия. През 1938 година замина за Вашингтон като адвокат при правителството и каза сбогом на частната си практика, но след осем месеца, прекарани във Вашингтон, Лорънс реши, че Рузвелтовата администрация е сантиментална, и каза сбогом и на нея. Заселиха се в едно предградие на Чикаго, където той последователно каза сбогом на съседите си заради тяхното пиянство, грубост и тъпота. Каза сбогом на Чикаго и отиде в Канзас. Каза сбогом на Канзас и отиде в Кливланд. Сега вече е казал сбогом и на Кливланд, за да се придвижи на изток, да спре в Лодс Хед и да каже сбогом на морето.
Това беше тъжно, фантастично и тесногръдо. Характерът му не търпеше дори елементарна гъвкавост. Исках да му помогна.
— Освободи се — казах аз. — Освободи се, Тифти.
— От какво да се освободя?
— От своята мрачност. Освободи се. Това е най-нормален летен ден. Проваляш и своето, и нашето добро прекарване. Ние се нуждаем от почивка, Тифти. Аз например. И всички други. Ти изопна нервите ми. Направи всичко неприятно. Имам само две седмици в годината. Две. Искам да ги прекарам добре. Същото искат и останалите. Ние се нуждаем от почивка. Ти си въобразяваш, че твоят песимизъм е преимущество, но той не е нищо друго освен нежелание да се видят реалните неща.