Выбрать главу

Той се почувствува силен, той се почувствува здрав. Той смело изрина боклука с лопата и после погреба котката.

Точно когато свърши с това, телефонът зазвъня, но той го остави да звъни, докато не настъпи момент на респектираща тишина. Който и да беше, щеше да позвъни отново, ако беше важно.

Той отупа калта от обувките си и влезе обратно вътре.

Имаше малко важни писма в купчините боклуци — няколко документа от общината с дати отпреди три години, отнасящи се до предстоящото събаряне на къщата му, и някои други писма за включване на проучване на общественото мнение за цялата мрежа околовръстни пътища наоколо. Имаше едно старо писмо от Грийнпийс — групата за екологична защита, на която той понякога оказваше съдействие, когато го молеха за помощ — за плана им да освободят делфините и косатките от пленничество, и някои картички от приятели, които неясно съжаляваха, че не могат да го намерят тези дни.

Той ги събра и ги сложи в една папка, на която написа „Неща за правене“. Но тъй като тази сутрин се чувствуваше изпълнен с енергия и динамика даже прибави „Спешно!“.

Той извади хавлията си и другите джунджурийки от пластмасовата чанта, която си беше взел от Мегамаркета в Порт Браста. Надписът отстрани беше хитра и сложна игра на думи на Кентавърски и беше неразбираем на всички други езици, и следователно напълно безсмислен за безмитен магазин на космодрум. Чантата имаше дупка на дъното си и той я изхвърли.

Той разбра с внезапна болка, че още нещо трябва да е паднало в малкия космически кораб, който го беше докарал на Земята, като даже любезно се отклони от пътя си, за да го остави точно до шосето А303. Той беше изгубил очукания си космически екземпляр от нещото, което му беше помогнало да върви по пътя си през невъобразимите пространства, които беше пресякъл. Той беше загубил ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ.

Добре, помисли си той, този път наистина няма да ми потрябва отново.

Трябваше да се обади на няколко места.

Той беше решил как да се справи с маса работи, които пътешествието му беше отложило, а всъщност просто да се държи все едно че нищо не е станало.

Той се обади в Би Би Си и помоли да го свържат с шефа на неговия отдел.

— О, здравейте, Артър Дент е. Вижте, съжалявам, че не бях на работа шест месеца, но бях полудял.

— О’кей, не се притеснявай, мисля че вероятно е било нещо такова. Тук се случва по всяко време. Кога можем да те очакваме?

— Кога таралежите стават от зимен сън?

— Някъде през пролетта, мисля.

— Малко след това.

— Разбрах.

Той прелисти указателя и си преписа малко номера, с които да се опита да се свърже.

— О, здравейте, с болница „Старите брястове“ ли говоря? Обаждам се само да видя дали ще мога да си кажа две думи с Фенела, хм… Фенела — Господи. Оглупях, след малко ще си забравя и собственото име, хм, Фенела — не е ли смешно? Ваша пациентка, едно тъмнокосо момиче, дошло е снощи…

— Страхувам се, че нямаме пациентка на име Фенела.

— О, наистина ли? Разбира се, че не исках да кажа Фиона, ние просто и казваме Фен…

— Съжалявам, довиждане.

Щрак.

Шест разговора по този образец започнаха да дават отражение върху енергичното му настроение на динамичен оптимизъм и той реши, че преди да го изостави напълно, ще го заведе в кръчмата и ще го зарадва малко.

Дойде му наум блестяща идея как да обясни всяка необяснима дивотия за своето изчезване със замах, и той започна да си подсвирква, докато буташе вратата, която толкова го беше уплашила предишната вечер.

— Артър!!!!

Той се ухили весело на изцъклените очи, които се взираха в него от всички ъгли на кръчмата и им разказа за прекрасното си прекарване в Южна Калифорния.

ГЛАВА IX

Той прие още една халба и отпи от нея.

— Разбира се, имах си и личен алхимик.

— Ти какво?

Той оглупяваше и го знаеше. Темперамент и Хол и най-добрата горчива бира Уудхаус бяха смес, с която трябваше да бъде предпазлив, но един от първичните ефекти, които това предизвикваше, беше че спираш да бъдеш предпазлив, и моментът, в който Артър трябваше да спре и да не обяснява повече беше моментът, в който той вместо това започна да става изобретателен.

— О, да — настоя той със щастливо излъскана усмивка, заради това съм отслабнал толкова.

— Какво? — попитаха слушателите му.

— О, да — отново каза той, — калифорнийците са преоткрили алхимията. — О, да.

Той отново се усмихна.

— Само че — каза той, — сега в по-полезна форма, отколкото в… — Той замислено спря, за да осъществи малко граматическо събиране в мозъка си, — отколкото тази, която са практикували древните. Или поне — прибави той, — са правили грешка да практикуват. Те не са могли да я пуснат в действие, нали знаете? Нострадамус и прочие. Не са могли да се справят.