— Хм, да, добре — каза Артър, като бързо изкопа две монети от джоба си.
С разгневяваща бавност и официална театралност, ако има такива неща, жената откъсна два билета и ги протегна към Артър.
— Наистина се надявам, че ще спечелите — каза тя с усмивка, която внезапно се събра като късчета оригами. — Наградите са много големи.
— Да, благодаря — каза Артър, като сложи билетите в джоба си доста рязко и си погледна часовника.
Той се обърна кън Фени.
Същото направи и жената с билетите.
— А за вас, млада госпожице? — попита тя. — Лотарията е за трансплантация на бъбрек на Анджи. Тя се пенсионира, нали знаете. Да? — тя издигна една лека усмивка дори над лицето си. Тя трябваше да спре и бързо да се махне или щеше да се прости с кожата си.
— Хм, да, заповядайте — каза Артър и и бутна петдесет пенса с надеждата, че ще и види гърба.
— О, имаме пари, така ли? — попита жената с дълга ухилена въздишка. — Отиваме в Лондон, така ли?
— Не, така е наред, наистина — каза той и размаха ръка и тя започна да къса пет билета един по един с ужасно обмисляне.
— О, но трябва да си вземете билетите — настоя жената, — защото няма да можете да си вземете наградите. Знаете ли, те са много хубави. Много подходящи.
Артър грабна билетите и и каза „благодаря“ толкова рязко, колкото можа.
Жената още веднъж се обърна към Фени.
— А сега …
— Не! — почти изкрещя Артър. — Те са за нея — обясни той, размахвайки петте нови билета.
— А, виждам! Колко хубаво!
Жената болезнено им се усмихна.
— Добре, наистина се надявам…
— Да — прекъсна я Артър, — благодарим.
Накрая жената тръгна към съседната маса. Артър отчаяно се обърна към Фени и се отпусна, като видя, че тя се разтърсва от мълчалив смях.
Той въздъхна и се усмихна.
— Докъде бяхме стигнали?
— Ти ме наричаш Фени и точно щях да те помоля да не го правиш.
— Какво искаш да кажеш?
Тя сложи една малка дървена бъркалка в доматения си сок.
— Затова те попитах дали си приятел на брат ми. Или всъщност на полубрат ми. Само той ми казва Фени и затова не го обичам.
— И как…
— Фенчърч.
— Какво?
— Фенчърч.
— Фенчърч?
Тя го погледна строго.
— Да — каза тя, — и те гледам като рис, за да видя дали ще ми зададеш същия глупав въпрос, който всеки ми задава, докато на мен ми се крещи. Ще бъда много разочарована, ако и ти го направиш. Освен това ще крещя. Така че внимавай.
Тя се усмихна, разтърси косата си, която падна пред лицето и и го погледна зад нея.
— О — каза той, — това е малко несправедливо, нали?
— Да.
— Хубаво.
— Добре — каз тя със смях, — можеш да ме попиташ. Можеш да го преодолееш. Ще е по-добре от това да ме наричаш Фени през цялото време.
— Може би … — каза Артър.
— Вижте, останаха ми само два билета, и понеже бяхте толкова щедър преди малко…
— Какво?!? — изкрещя Артър.
Жената с постоянството и усмивката и почти празния кочан с гардеробни билети размахваше последните два току пред носа му.
— Мислех, че ще мога да използувам случя и да ви ги дам, защото наградите са толкова хубави.
Тя присви носа си малко поверително.
— Много вкусно. Знам, че ще ги харесате. И това е за подарък на Анджи, нали виждате. Ние искаме да и дадем…
— Изкуствен бъбрек, да — каза Артър. — Ето.
Той и даде още двадесет пенса и взе билетите.
Някаква мисъл като че ли мина през главата на жената. Тя доста се бори с нея. Можеше да се види как тя идва в главата и като дълга вълна към пясъчен плаж.
— О, скъпи — каза тя, — не ви прекъсвам, нали?
Тя загрижено се вгледа в тях.
— Не, всичко е наред — каза Артър. — Всичко, което вероятно може да бъде наред, е наред — настоя той.
— Благодаря — прибави той.
— Искам да кажа — каза тя с очарован екстаз на загриженост, — че не сте… влюбени, нали?
— Много е трудно да се каже — каза Артър. — Не сме имали шанс да поговорим засега.
Той се взря във Фенчърч. Тя се смееше.
Жената кимна с разбираща конфиденциалност.
— Ще ви покажа наградите след минутка — каза тя и изчезна.
Артър се обърна с въздишка обратно към момичето, за което намери трудно да каже дали е влюбен.
— Щеше да ме питаш — каза тя, — за нещо.
— Да — каза Артър.
— Можем да го направим заедно, ако искаш — каза Фенчърч. — Дали съм била намерена…
— … в една чанта… — присъедини се към нея Артър.
— … на гишето за оставяне на багаж… — казаха заедно.