Животното побесня от лай, от скачане нагоре-надолу, сякаш щеше да изджавка малкото си сърчице през устата, извън себе си от пристъпи на необуздан гняв. Те всички се смееха и с възторжени крясъци се разпръснаха по колите си, изчезвайки в нощта.
Е, това изяснява едно нещо, помисли си Артър зад фургона, това съвсем определено е планетата, която помня.
Глава 7
Къщата му още беше на мястото си.
Защо и как — той нямаше представа. Докато чакаше да се опразни кръчмата, беше решил да отиде и да погледне, така че да може да влезе и да поиска от собственика й легло за през нощта, когато всички хора вече са си отишли. И тя си беше на мястото.
Влезе бързо с ключа, който държеше под една каменна жаба в двора, защото — изумително — телефонът звънеше.
Беше го чул още докато се приближаваше по пътеката и се затича, когато осъзна откъде идва звукът.
Наложи се да отвори вратата със сила, защото зад нея се бе събрала огромна купчина ненужна поща. Тя се запъна в това нещо, което, както той по-късно щеше да открие, представляваше четиринадесет еднакви покани да подаде молба за кредитна карта, каквато вече притежава, седемнадесет еднакви заплашителни писма за неплатени сметки по кредитна карта, каквато не притежава, тридесет и три еднакви писма, в които го уверяваха, че лично е бил избран като човек с добър вкус и разбирания, който е наясно какво иска и накъде се е запътил в днешния сложен, реактивен свят и ето защо, би ли желал да купи някакво дебело портмоне, а също и умряла домашна котка.
Той се промуши през сравнително малкия процеп, оставен му от всичко това, препъна се в купчина оферти за вино, което никой изтънчен познавач не би искал да пропусне, подхлъзна се на купчина реклами за вили на морския бряг, затропа пипнешком нагоре по тъмните стълби към спалнята и вдигна телефона точно когато той спря да звъни.
Свлече се на леглото, от което се разнасяше дъх на застояло и за няколко минути престана да се опитва да попречи на света да се върти в главата му по начина, по който той очевидно желаеше да се върти.
Когато светът се нарадва на малката си игра и малко се поуспокои, Артър посегна към една от нощните лампи до леглото, без да очаква, че тя ще светне. За негова изненада, тя светна. Това предизвика чувството му за логика. Тъй като електрическата компания му спираше тока безотказно всеки път, когато си плати сметката, единственото разумно обяснение беше, че го оставят свързан за мрежата, когато не си плаща. Като им изпращаш пари, явно привличаш вниманието им към себе си.
Стаята беше до голяма степен такава, каквато я остави, т. е. влудяващо разхвърляна, макар и усещането да беше до известна степен притъпено от дебел слой прах. Сред купчините полумръсни пешкири се гушеха полупрочетени книги и списания. Половин чифтове чорапи бяха полегнали в полуизпити чаши кафе. Нещо, което някога е било полуизяден сандвич, сега се беше полупревърнало в нещо, което Артър абсолютно не искаше и да знае. Гръмни това с една светкавица, помисли си той, и еволюцията на живота ще започне от самото си начало.
Само едно нещо в стаята беше различно.
Известно време той не можа да види по-различното нещо, защото и то беше покрито със слой отвратителен прах. След това погледът му го улови и се спря.
Намираше се до един стар, очукан телевизор, на който можеха да се гледат само курсовете на открития университет, защото ако се опиташе да покаже нещо по-вълнуващо, щеше да се повреди.
Беше кутия.
Артър се изправи на лакти и впи очи в нея.
Беше сива кутия с някакво матово покритие. Представляваше куб със страна около тридесет сантиметра. Беше завързана с единична сива панделка, с хубава фльонга отгоре.
Стана, отиде до нея и я докосна изненадан. Каквото и да е това, беше ясно, че е опаковано като подарък — красиво и спретнато — и очаква да го отвори.
Вдигна кутията предпазливо и я занесе до леглото. Изчисти прахта от горния край и развърза панделката. Горният край беше капак, закопчан отстрани.
Той го разкопча и погледна в кутията. В нея имаше стъклена сфера, поставена във фина сива тоалетна хартия. Извади я внимателно. Не беше правилна сфера, защото на дъното имаше отвор или, както Артър разбра, когато я обърна — на горния край имаше отвор с дебел ръб. Беше аквариум. За рибки.
Беше от Най-чудесното стъкло, напълно прозрачно и въпреки това с изумително сребристосив оттенък, сякаш бе правено с кристал и базалт.
Артър бавно го заобръща в ръцете си. Това беше един от най-красивите предмети, които някога е виждал, но в същото време го изпълваше със смущение. Погледна отново в кутията, но там освен тоалетната хартия, друго нямаше. Нямаше нищо и на външната страна на кутията.