След като подремна малко, Артър стана и се засуети из къщата. Чувстваше се замаян и отпаднал, все още неориентиран след пътуването. Чудеше се как ще намери Фени.
Седна и погледна аквариума. Отново чукна стъклото и въпреки че беше пълен и малката Вавилонска рибка тъжно преглъщаше водата при обиколките си, той отново иззвъня с дълбокия си, резониращ звук, все така ясно и хипнотично, както и преди.
Някой се опитва да ми благодари, помисли си той. Чудеше се кой и за какво.
Глава 10
— При третия сигнал ще бъде един… тридесет и две… и двадесет секунди.
— Пийп… пийп… пийп.
Форд Префект потисна едно малко изкискване, предизвикано от злобно удовлетворение, осъзна, че няма причина да го потиска и се изсмя гръмко, с порочен смях.
Той подаде идващия от комуникационна мрежа «Суб Ета» сигнал в превъзходната хай-фи система на кораба и странният, доста скован напевен глас се чу изключително ясно в кабината.
— При третия сигнал ще бъде един… тридесет и две… и тридесет секунди.
— Пийп, пийп, пийп.
Усили съвсем малко звука и заследи с внимателен поглед бързо сменящите се таблици с цифри на дисплея на корабния компютър. За периода от време, който той имаше предвид, въпросът с консумацията на енергия придобиваше особено значение. Не искаше на съвестта му да тежи убийство.
— При третия сигнал ще бъде един… тридесет и две… и четиридесет секунди.
— Пийп, пийп, пийп.
Огледа малкия кораб. Тръгна по късия коридор.
— При третия сигнал…
Мушна глава в малката, функционална стоманена баня.
— … ще бъде…
Там се чуваше добре.
Надникна в малката спалня.
— … един… тридесет и две…
Тук се чуваше приглушено. Върху един от високоговорителите висеше пешкир. Свали го.
— … и петдесет секунди.
Добре.
Провери багажното отделение и звукът никак не го удовлетвори. Вътре имаше твърде много сандъци, пълни с боклуци. Излезе отново и изчака вратата да се затвори херметически. Разби капака на едно табло и натисна бутона за аварийно изхвърляне. Учуди се, как не се е сетил по-рано. Всмукващият звук и тропането бързо утихнаха. След още малко се чу и леко съскане.
Престана.
Изчака, докато отново светне зелената светлина и отвори вратата на празното багажно отделение.
— … един… тридесет и три… и петдесет секунди.
Много хубаво.
— Пийп, пийп, пийп.
След това отиде, за да надникне за последен път в камерата за аварийно замразяване на жизнени процеси, в която той особено много желаеше да се чува добре.
— При третия сигнал ще бъде един… тридесет и четири… нула секунди.
Потрепери, когато погледна през силно заскреженото покритие към съществото вътре. Един ден, кой знае кога, то щеше да се събуди и тогава щеше да знае колко е часът.
Е, наистина, не по местното време, ама голяма работа.
Провери два пъти компютърния дисплей над леглото-замразител, намали осветлението и го провери още веднаж.
— При третия сигнал ще бъде…
Върна се на пръсти в командната кабина.
— … един… тридесет и четири и двадесет секунди.
Гласът се чуваше ясно, сякаш от лондонски телефон, но това далеч не беше така.
Погледна навън към мастиленото небе. Знаеше, че звездата с размер на диамантена троха от бисквита, която вижда в далечината, е Зондостина или, както е известна в света, от който долиташе доста скования, напевен глас, Плеяда Зета.
Яркият оранжев полукръг, който изпълваше половината видимо пространство, беше газовата планета Сезефра Магна, там, където спираха бойните кораби на Ксаксизианците, а малката, студена, синя луна, едва издигнала се на хоризонта й, беше Епун.
— При третия сигнал ще бъде…
В продължение на двадесет минути той наблюдаваше седнал как разстоянието между него и Епун намалява, докато компютърът мачкаше и гъделичкаше цифрите, които щяха да завъртят кораба в кръг около малката луна и да го оставят да кръжи там в неизвестна никому орбита за вечни времена.
— … един… петдесет и девет…
Първоначално смяташе да спре всякаква външна сигнализация и излъчване от кораба и да го направи практически невидим, освен ако наистина не го гледаш, но след това му хрумна по-добра идея и я предпочете. Реши да остави един-единствен непрекъснат лъч, тънък, колкото молив, който щеше да предава получавания сигнал, съобщаващ колко е часа, обратно на планетата, от която той пристига, а до нея, ако се движи със скоростта на светлината, нямаше да може да върне за по-малко от четиристотин години и когато се върне, сигурно ще предизвика нещо като объркване.