Стисна волана толкова силно, че колата се залюля. Май трябваше да извърши нещо драматично.
— Фени, каза той.
Тя рязко се обърна към него.
— Още не си ми казал откъде…
— Слушай — каза той. — Ще ти кажа, макар и историята да е доста странна. Много странна.
Тя още го гледаше, но не казваше нищо.
Слушай…
— Това вече го каза.
— Така ли? О! Има неща, които трябва да ти кажа… една история, която трябва да ти кажа, която… — той се разкъсваше. Искаше му се да каже нещо като: «Твоите разбъркани пера да подредя и всяко поотделно да стърчи, като бодли на гневен таралеж», но не мислеше, че ще може да продължи и не му харесваше споменаването на таралежа. — … която би продължила повече от пет мили — най-накрая стигна до финала и както му се стори, доста нескопосано.
— Е?
— Да предположим — каза той — само да предположим… — не знаеше какво следва, така че реши само да се облегне назад и да слуша, — … че по някакъв много странен начин ти си от голямо значение за мен и че, макар и да не си го знаела, по някакъв начин аз също съм от голямо значение за теб и всичко отива по дяволите, защото сме били заедно само в продължение на пет мили и аз съм глупав идиот, който не знае как да каже нещо много важно на някой друг, който току-що е срещнал, без в същото време да се блъска в разни камиони, какво според теб… — той спря безпомощно и я погледна — трябва да направя?
— Гледай пътя! — извика тя.
— Гадост!
Той едва избегна страничния удар в сто италиански перални машини, натоварени на немски камион.
— Струва ми се — каза тя, като изпусна въздишка на облекчение, — че трябва да ми вземеш нещо за пиене, преди да тръгне влака.
Глава 12
Поради някаква причина, в кръчмите по гарите има нещо много потискащо, един много специален тип мръсотия, и свинското е с особена белота.
Сандвичите, обаче, са по-лоши от свинското. В Англия много силно се е вкоренило чувството, че да направиш един сандвич интересен, привлекателен или по какъвто и да било начин приятен за ядене, е нещо греховно, нещо, което само чужденците правят. «Направи ги сухи!» е инструкцията, дълбоко залегнала в колективното национално съзнание, «Направи ги гумени! Ако искаш да са пресни, мий ги на чешмата веднъж седмично».
Именно в яденето на сандвичи по гарите в неделя, англичаните търсят изкупление за греховете, които е натрупала нацията им. Въобще не са наясно какви са тези грехове, а и не искат да знаят. Греховете не са нещо, за което човек иска да знае. Но каквито и грехове да е имало, те са повече от изкупени, заради сандвичите, които доброволно се заставят да ядат.
Ако има нещо по-лошо от сандвичите, това са кренвиршите, поставени до тях на рафта. Безрадостни тръбички, пълни с хрущяли, плуващи в море от нещо топло и тъжно, със забодени в тях пластмасови етикетчета с формата на готварска шапка — «Паметник на някой готвач мразещ света и умрял сам и забравен от всички, сред котките си, на някое задно стълбище в бедняшки квартал», би си помислил човек.
Кренвиршите са за тези, които знаят какви са греховете им и искат да изкупят нещо конкретно.
— Сигурно има и по-добро място — каза Артър.
— Няма време — отвърна Фени и погледна часовника си. — Влакът ми тръгва след половин час.
Седнаха на малка, клатеща се маса. На нея имаше някакви мръсни чаши и някакви прогизнали подложки за бирени халби, на които бяха напечатани смешки. Артър взе за Фени доматен сок, а за себе си половинка жълта вода с някакъв газ в нея. И два кренвирша. Не знаеше защо. Взе ги, за да има какво да прави, докато се успокои газът в чашата.
Барманът пльосна рестото в локва бира върху бара, за което Артър му благодари.
— Добре — каза Фени. — Кажи сега, каквото имаш да казваш.
Гласът й звучеше безкрайно скептично, доколкото беше в състояние, и сърцето на Артър помръкна. Едва ли, мислеше той, това е най-предразполагащото място, на което да се опита да й обясни — както седеше пред него, изведнъж охладняла и заела отбранителна позиция — че в някакъв извънтелесен сън той е получил по телепатия чувството, че умствения срив, който е преживяла, е свързан с факта, че земята, макар и нещата да изглеждат иначе, е била унищожена, за да се отвори място за нова хиперпространствена магистрала, нещо, за което единствен той от цялата планета знае, защото е видял всичко от кораба на Вогоните, и че освен това, както тялото, така и душата му копнеят за нея непоносимо, и че иска да спи с нея веднага, щом човешки е възможно.
— Фени — започна той.
— Чудя се, дали бихте си купили билет за нашата томбола. Съвсем евтино е.