Чудеше се какви ли са тези звуци и гледаше втренчено нейното също учудено лице, което се усмихваше със споделена изненада.
Досега не беше разбрал, че животът говори с глас, глас, който ти дава отговорите на всички въпроси, които непрекъснато му задаваш, никога съзнателно не бе долавял този глас и не би познал тембъра му досега, когато той му каза нещо, което никога преди не му бе казвал и то беше «да».
Най-накрая Фенчърч отклони поглед и леко тръсна глава.
— Знам — каза тя, — ще трябва да запомня — добави тя, — че ти си от тези хора, които не могат да държат парче хартия в ръката си повече от две минути, без да спечелят някоя томбола с него.
Тя се извърна.
— Хайде да идем на разходка — каза неочаквано, — Хайд Парк. Ще се преоблека с нещо по-малко подходящо.
Беше с доста строга тъмна рокля, не особено добре скроена, която не й подхождаше.
Изтича леко по стълбите до галерията горе и извика:
— Сложи бутилката в хладилника за после.
Когато мушна шампанското в хладилника, с радост забеляза, че там тя щеше да стои до свой близнак.
Отиде до прозореца и погледна навън. Обърна се и започна да разглежда грамофонните плочи. Отгоре долетя шумоленето на роклята й, падаща на пода. Заговори на себе си за това, какъв човек е. Каза си съвсем твърдо, че поне в този момент ще държи очите си здраво и неотклонно върху гърбовете на грамофонните й плочи, ще чете заглавията, ще кима с разбиране, ако трябва и ще преброи проклетите гадни неща. Ще държи главата си наведена.
Това той напълно, абсолютно и унизен, не можа да направи.
Тя го гледаше отгоре толкова съсредоточено, че едва ли забелязваше, че и той я гледа. След това изведнъж тръсна глава, спусна тънката лятна рокля върху себе си и бързо изчезна в банята.
Появи се след миг цялата в усмивки и с шапка за слънце. Слезе по стълбите с невероятна лекота. Движеше се със странни движения, сякаш танцуваше. Видя, че я наблюдава и леко наклони глава. Харесва ли ти?
— Изглеждаш страхотно! — просто каза той, защото беше така.
— Хммммммм — каза тя, сякаш не бе отговорил на въпроса й.
Тя затвори вратата на горния етаж, която през цялото време беше стояла отворена и огледа малката стаичка, за да се увери, че е в състояние, което позволява да я остави сама за известно време. Артър проследи с очи погледа й и докато той гледаше на другата страна, тя извади нещо от едно чекмедже и го мушна в брезентовата си чанта.
Артър я погледна отново.
— Готово?
— Знаеш ли — каза тя с леко объркана усмивка, — че с мен нещо не е наред?
Откровеността й завари Артър неподготвен.
— Е — каза той — чух нещо мъгляво…
— Чудя се, колко знаеш за мен — каза тя. — Ако си чул каквото си чул откъдето аз си мисля, не е това. Ръсел просто си измисля, защото не може да се справи, с каквото то е наистина.
Тревога прониза Артър.
— Тогава, какво е то — попита той. — Можеш ли да ми кажеш?
— Не се тревожи — отвърна тя. — Нищо лошо няма. Просто необикновено. Много, много необикновено.
Тя докосна ръката му, после се наведе напред и го целуна леко.
— Ще ми е много интересно да разбера — каза тя, — дали ще успееш да разбереш какво е то тази вечер.
Артър чувстваше, че ако в този момент някой чукне по него, той ще зазвъни с дълбокия, кънтящ, незатихващ звук, който издаваше сивия аквариум.
Глава 19
Форд Префект се ядосваше, че непрекъснато го будят със стрелба.
Той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който беше превърнал в удобно леговище, като бе спрял някои от по-шумните машинарии наоколо и го бе постлал с пешкири. Спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите.
Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени, а и колкото светлина имаше, тя непрекъснато мигаше и гаснеше, тъй като захранването отиваше ту тук, ту там из кораба, като причиняваше силни вибрации и жужене.
Не беше това.
Спря и се облегна на стената, докато нещо подобно на сребърна бормашина прелетя покрай него надолу по мрачния коридор с изправящо косата свистене.
И това не беше то.
Прекрачи неспокойно през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор, макар и също лошо осветен.
Корабът се разтресе. Правеше това доста често, но сега беше по-силно. Малък взвод роботи премина край него с ужасно дрънчене.
Пак не е това.
От единия край на коридора идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.
Премина покрай няколко монитора за наблюдение, монтирани в стените зад плочи от подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.