Выбрать главу

Чудеше се какви ли са тези звуци и гледаше втренчено нейното също учудено лице, което се усмихваше със споделена изненада.

Досега не беше разбрал, че животът говори с глас, глас, който ти дава отговорите на всички въпроси, които непрекъснато му задаваш, никога съзнателно не бе долавял този глас и не би познал тембъра му досега, когато той му каза нещо, което никога преди не му бе казвал и то беше «да».

Най-накрая Фенчърч отклони поглед и леко тръсна глава.

— Знам — каза тя, — ще трябва да запомня — добави тя, — че ти си от тези хора, които не могат да държат парче хартия в ръката си повече от две минути, без да спечелят някоя томбола с него.

Тя се извърна.

— Хайде да идем на разходка — каза неочаквано, — Хайд Парк. Ще се преоблека с нещо по-малко подходящо.

Беше с доста строга тъмна рокля, не особено добре скроена, която не й подхождаше.

Изтича леко по стълбите до галерията горе и извика:

— Сложи бутилката в хладилника за после.

Когато мушна шампанското в хладилника, с радост забеляза, че там тя щеше да стои до свой близнак.

Отиде до прозореца и погледна навън. Обърна се и започна да разглежда грамофонните плочи. Отгоре долетя шумоленето на роклята й, падаща на пода. Заговори на себе си за това, какъв човек е. Каза си съвсем твърдо, че поне в този момент ще държи очите си здраво и неотклонно върху гърбовете на грамофонните й плочи, ще чете заглавията, ще кима с разбиране, ако трябва и ще преброи проклетите гадни неща. Ще държи главата си наведена.

Това той напълно, абсолютно и унизен, не можа да направи.

Тя го гледаше отгоре толкова съсредоточено, че едва ли забелязваше, че и той я гледа. След това изведнъж тръсна глава, спусна тънката лятна рокля върху себе си и бързо изчезна в банята.

Появи се след миг цялата в усмивки и с шапка за слънце. Слезе по стълбите с невероятна лекота. Движеше се със странни движения, сякаш танцуваше. Видя, че я наблюдава и леко наклони глава. Харесва ли ти?

— Изглеждаш страхотно! — просто каза той, защото беше така.

— Хммммммм — каза тя, сякаш не бе отговорил на въпроса й.

Тя затвори вратата на горния етаж, която през цялото време беше стояла отворена и огледа малката стаичка, за да се увери, че е в състояние, което позволява да я остави сама за известно време. Артър проследи с очи погледа й и докато той гледаше на другата страна, тя извади нещо от едно чекмедже и го мушна в брезентовата си чанта.

Артър я погледна отново.

— Готово?

— Знаеш ли — каза тя с леко объркана усмивка, — че с мен нещо не е наред?

Откровеността й завари Артър неподготвен.

— Е — каза той — чух нещо мъгляво…

— Чудя се, колко знаеш за мен — каза тя. — Ако си чул каквото си чул откъдето аз си мисля, не е това. Ръсел просто си измисля, защото не може да се справи, с каквото то е наистина.

Тревога прониза Артър.

— Тогава, какво е то — попита той. — Можеш ли да ми кажеш?

— Не се тревожи — отвърна тя. — Нищо лошо няма. Просто необикновено. Много, много необикновено.

Тя докосна ръката му, после се наведе напред и го целуна леко.

— Ще ми е много интересно да разбера — каза тя, — дали ще успееш да разбереш какво е то тази вечер.

Артър чувстваше, че ако в този момент някой чукне по него, той ще зазвъни с дълбокия, кънтящ, незатихващ звук, който издаваше сивия аквариум.

Глава 19

Форд Префект се ядосваше, че непрекъснато го будят със стрелба.

Той се измъкна през люка на сектора по поддръжката, който беше превърнал в удобно леговище, като бе спрял някои от по-шумните машинарии наоколо и го бе постлал с пешкири. Спусна се по стълбата и тръгна навъсен по коридорите.

Те предизвикваха клаустрофобия и бяха лошо осветени, а и колкото светлина имаше, тя непрекъснато мигаше и гаснеше, тъй като захранването отиваше ту тук, ту там из кораба, като причиняваше силни вибрации и жужене.

Не беше това.

Спря и се облегна на стената, докато нещо подобно на сребърна бормашина прелетя покрай него надолу по мрачния коридор с изправящо косата свистене.

И това не беше то.

Прекрачи неспокойно през вратата в преградата и се озова в по-голям коридор, макар и също лошо осветен.

Корабът се разтресе. Правеше това доста често, но сега беше по-силно. Малък взвод роботи премина край него с ужасно дрънчене.

Пак не е това.

От единия край на коридора идваше кисел дим, така че той тръгна в другата посока.

Премина покрай няколко монитора за наблюдение, монтирани в стените зад плочи от подсилен, но въпреки това зле изподраскан плексиглас.