— Да. Беше повече от чувство.
— И всички останали казват — каза той колебливо, — че е било халюцинация?
— Да. Но, Артър, това е нелепо! Хората си мислят, че като кажат «халюцинация», това обяснява всичко, което искат да обяснят, а това, което не могат да разберат, просто изчезва и край. Това е само дума. Тя не обяснява нищо. Не обяснява защо изчезнаха делфините.
— Не — каза Артър. — Не — добави той замислено. — Не — добави дори още по-замислено. — Какво? — възкликна той накрая.
— Не обяснява изчезването на делфините.
— Не — каза той. — Виждам това. Кои делфини имаш предвид?
— Как кои делфини? Говоря за изчезването на всички делфини.
Тя сложи ръка на коляното му, при което той осъзна, че бодежите, разхождащи се нагоре-надолу по гръбначния му стълб, всъщност не са предизвикани от нежното й галене, а трябва да са едно от тези противни, пълзящи усещания, които получаваше, когато някой се мъчи да му обясни, нещо.
— Делфините?
— Да.
— Всички делфини — каза Артър — изчезнаха?
— Да.
— Делфините? Искаш да кажеш, че делфините, всички са изчезнали? Това ли — каза той и искаше да бъде напълно наясно по този въпрос — искаш да кажеш?
— Артър, къде си бил през цялото това време? Всички делфини изчезнаха в същия ден, в който аз…
Тя го погледна изпитателно в стреснатите му очи.
— Какво…?
— Няма делфини. Отидоха си. Изчезнаха.
Огледа с търсещ поглед лицето му.
— Наистина ли не знаеше това?
По стреснатата му физиономия личеше, че не е знаел.
— Къде отидоха? — попита той.
— Никой не знае. Това значи «изчезнаха».
Тя замълча.
— Наистина, има един човек, който казва, че знае къде са, но всички останали казват, че той живее в Калифорния — каза тя — и е луд. Мислех да отида и да говоря с него, защото това е единственото нещо, което мога да направя във връзка с това, което ми се случи.
Тя вдигна рамене и го погледна дълго и мълчаливо. Опря длан в бузата му.
— Наистина искам да знам къде си бил — каза тя. — Мисля си, че тогава нещо ужасно трябва да ти се е случило и на теб. И затова се познахме един друг.
Тя огледа парка наоколо, който сега потъваше в лапите на здрача.
— Поне има някой — каза тя, — на когото можеш да кажеш.
Артър бавно изпусна дълга въздишка.
— Това е — отговори той — много дълга история. Фенчърч се протегна през него и взе брезентовата си чанта.
— Има ли нещо общо с това? — каза тя. Предметът, който извади от нея беше очукан и износен от пътуване, сякаш бе хвърлян в праисторически реки, печен на слънцето, което свети така червено над пустините на Какрафун, полузаравян в пясъците, заобикалящи илюзорните изпарени океани на Сантрагинус V, замразяван в глетчерите на луната на Яглан Бета, използван за седалка, подритван в космически кораби, блъскан и по всякакъв друг начин използван не както трябва, и понеже създателите му бяха сметнали, че точно такива неща ще му се случат, разумно го бяха монтирали в здрава пластмасова кутия и на нея бяха написали с големи, приветливи букви: «Не се паникьосвай».
— Откъде взе това? — попита Артър стреснат и го взе от ръцете й.
— А — отговори тя, — мислех, че е твое. Онази нощ в колата на Ръсел. Изпуснал си го. Ходил ли си на много от тези места?
Артър извади «Пътеводителя на галактическия стопаджия» от кутията му. Напомняше малък, тънък, гъвкав преносим компютър. Натисна няколко бутона и на екрана се появи текст.
— На доста — каза той.
— Можем ли да отидем там?
— Какво? Не! — каза Артър рязко, после се примири, но се примири с умора. — Искаш ли? — каза той и се надяваше отговорът да е «не». Израз на голяма щедрост от негова страна беше, че не каза: «Не ти се ходи там, нали?», което предполага този отговор.
— Да — каза тя. — Искам да знам какво е посланието, което загубих и откъде се взе. Защото не мисля — тя се изправи и огледа все по-сгъстяващия се мрак наоколо, — че е дошло оттук.
— Дори не съм сигурна — продължи тя като обгърна с ръка кръста на Артър, — че знам къде е «тук».
Глава 21
«Пътеводителят на галактическия стопаджия», както многократно и акуратно е отбелязвано и преди, е доста изумително нещо. По същество, както подсказва и заглавието му, то е пътеводител. Проблемът е, или по-скоро един от проблемите е, защото има много — голяма част от тях непрекъснато задръстват гражданските, търговските и криминалните съдилища във всички области на Галактиката и особено, когато се отдаде такава възможност, по-корумпираните от тях — този.