Част от луната също липсваше, отнесена от същите тези силови оръдия, които раздираха самата тъкан на пространството.
Останалите кораби на Зирзла, макар и ужасно тежковъоръжени, сега безнадеждно безпомощни пред разрушителната сила на Ксаксийския кораб бягаха, за да се скрият зад бързо разпадащата се луна, когато преследвачът им изведнъж обяви, че се нуждае от почивен ден и напусна бойното поле.
За миг страховете и безпокойствата се удвоиха, но корабът си беше отишъл.
С невероятната мощ, с която разполагаше, той прелиташе през огромните и ирационално оформени пространства бързо, с лекота и най-вече тихо.
Потънал дълбоко в мазната си миризлива койка, Форд Префект спеше сред пешкирите и сънуваше старите места.
По едно време засънува Ню Йорк.
Разхождаше се по Ийст Сайд, покрай реката, така ужасно замърсена, че в нея спонтанно се зараждаха нови форми на живот, които искаха социални осигуровки и право на глас.
Една от тях мина по течението покрай него и му махна. Той отвърна.
Нещото допляска до брега и изпълзя на сушата.
— Здрасти — каза то. — Току-що съм създаден и във всяко отношение съм нов във Вселената. Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?
— Пфюю — каза Форд силно изненадан и объркан, — мога да ти кажа къде са някои барове.
— Ами за любовта и щастието? Изпитвам остър глад за такива неща — каза то, размахвайки пипалата си. — Знаеш ли за тях?
— Можеш да получиш това, което ти трябва на Седмо авеню — отговори Форд.
— Инстинктивно чувствам — каза съществото настойчиво, — че трябва да съм красив. Красив ли съм?
— Доста директен въпрос, нали?
— Няма смисъл да увърташ. Красив ли съм? Нещото беше намокрило всичко наоколо, издаваше жвакащи звуци и се лигавеше. Един пияница наблизо започваше да проявява интерес.
— За мен? — каза Форд. — Не. Но слушай — добави той след миг, — повечето същества не са. Има ли други като теб там долу?
— Кажи ми да ти кажа, пич — каза създанието. — Аз съм нов тук, както ти обясних. Животът е напълно непознат за мен. Какво е той?
Това беше едно от нещата, за които Форд можеше да говори компетентно.
— Животът — каза той — е като грейпфрут.
— Ъ-ъ-ъ, така ли?
— Да, той е нещо като оранжевожълт и на трапчинки отвън, мек и сочен вътре. Има и семки. А, и някои хора изяждат по половин за закуска.
— Има ли тук още някой, с който да си поприказвам?
— Предполагам — каза Форд. — Попитай някой полицай.
Потънал в койката си, Форд се обърна на другата страна. Това не беше любимият му тип сън, защото в него не участваше Ексцентрика Галумбис, тригърдата курва от Еротикон VI, която участваше в повечето му сънища. Но поне беше сън. Поне беше заспал.
Глава 24
За щастие имаше силен въздушен поток нагоре, защото Артър не беше правил това нещо от известно време, поне не умишлено, а то е от нещата, които не бива да се правят умишлено.
Полетя надолу рязко, едва не разби челюстта си в прага и се претърколи във въздуха, толкова силно завладян от мисълта каква глупост е направил, че напълно забрави момента с удрянето в земята и — не се удари.
Хубав трик, помисли си той, ако можеш да го правиш. Земята висеше заплашително над главата му.
Опита се да не мисли за нея — колко ужасно голямо нещо е тя и колко силно щеше да го заболи, ако реши да престане да виси там и изведнъж падне отгоре му. Вместо това, опита се да мисли хубави неща за лемурите, което беше точно каквото трябваше да прави, защото в момента не можеше да си спомни със сигурност какво е лемур — дали беше едно от нещата, които се движат на големи, величествени стада през равнините или там някъде, или беше див звяр — така че беше сложно да мисли хубави неща за тях, без просто да се отдаде на лепкавото чувство за общо благоразположение към всичко и това ангажираше напълно ума му, докато тялото се мъчеше да се приспособи към факта, че не докосва нищо.
По улицата полетя опаковка от шоколад «Марс».
След моментно колебание и нерешителност, тя позволи на вятъра да я поотпусне и увисна трептяща между Артър и земята.
— Артър…
Земята все още висеше заплашително над главата му и той реши, че вече е крайно време да направи нещо във връзка с това, например да падне малко по-далеч от нея, което и направи. Бавно, много бавно.
Докато падаше бавно, много, много бавно, той затвори очи — внимателно, за да не разклати нещо.