— Добре де, как е да не се возиш на Халеевата комета?
— Чувстваш се спокойно, Мъри.
Последва пауза, докато Мъри си запише последното.
— За мен е добре, Артър, за мен, за Етел и за пиленцата е съвсем добре. Напълно пасва на общата странност на седмицата. Седмица на чудаците, така мислим да я наречем. Добре ли е, а?
— Много добре.
— Добре звучи. Първо, идва тоя, дето все му вали на главата.
— Какво?
— Абсолютна, чорапена истина. Всичко документирано в малкото му черно тефтерче, всичко съвпада на всяко едно забавно ниво. Метеорологическата служба изстина като лед, направо изкудкудяка и едни смешни човечета с бели престилки прелитат от целия свят с линийки и кутийки, и капкомери. Този човек е бедро на пчела, Артър, цици на оса! Той е, осмелявам се да кажа, всички ерогенни зони на всички летящи насекоми в Западния свят. Наричаме го Бог на Дъжда. Хубаво, нали?
— Мисля, че съм го срещал.
— Добре звучи. Какво каза?
— Може и да съм го виждал. Оплаква се през цялото време, нали?
— Невероятно! Виждал си Бога на Дъжда!
— Ако е същият тип. Казах му да престане да се оплаква и да покаже тефтерчето си на някого.
В края на телефонната линия, на който беше Мъри Бост Хенсън, настъпи тишина.
— Направил си тъпотия. Абсолютна тъпотия е била извършена от теб! Слушай, знаеш ли колко му плащат, за да не ходи в Малага тази година? Искам да кажа, забрави за напояването на Сахара и други скучни неща като това, този човек има пред себе си цяла нова професия — да избягва да ходи на разни места срещу заплащане! Превръща се в чудовище, Артър, дори може да се наложи да спечели лотарията ни. Слушай, можем да направим материалче за теб — «Човекът, който накара Бога на Дъжда да пусне дъжд», а?
— Хубаво, но…
— Може да се наложи да те снимаме под някоя градинска лейка, но няма значение. Къде си ти?
— Ъ-ъ, в Айлингтън. Слушай, Мъри…
— Айлингтън!
— Да…
— Добре, какво ще кажеш за тия чудатости през цялата седмица, за тези дивотии? Знаеш ли нещо за летящите хора?
— Не.
— Би трябвало. Това е наистина куковска история. Това е истински бой с пържени кюфтета. Местните хора непрекъснато се обаждат, за да ни кажат за тази двойка, която лети нощем. Във фотолабораторията си държим денонощно хора, за да направим истинска документална снимка. Трябва да си чул!
— Не съм.
— Артър, къде си бил? А да, космоса, записах си какво ми каза. Но това беше преди месеци. Слушай, това продължава нощ след нощ, моя стара скаро за сирене, и точно на мястото, където си ти. Тази двойка просто лети в небето и прави всякакви неща. И не искам да кажа, че виждат през стени или се правят на въжени мостове. Нищо ли не знаеш?
— Не знам.
— Артър, почти неизразимо разкошно е, че си поговорих с теб, приятелче, но трябва да вървя. Ще изпратя човека с фотоапарата и с лейката. Дай ми адреса, готов съм да записвам.
— Слушай, Мъри, обадих ти се, за да те попитам нещо.
— Имам страшно много работа.
— Исках да разбера нещо за делфините.
— Не става материал. От миналата година е. Забрави за тях. Няма ги.
— Важно е.
— Слушай, пълен боклук, никой не би го чел. Не можеш да пуснеш материал, когато единствената новина е, че това, за което става дума, продължава да го няма. А и не ни е в територията. Опитай неделните издания. Може би ще пуснат нещо като: «Какво се случи с „Какво се случи на делфините“» след около две години през август. А сега какво да направят? «Делфините още ги няма»? «Продължаващо отсъствие на делфините»? «Делфините — продължават дните без тях»? Умряла работа, Артър. Лежи на гърба си и рита с малки краченца във въздуха и се качва на златната кула в небето, стари мой приятелю.
— Мъри, не ме интересува дали става за материал или не. Просто искам да се свържа с този тип в Калифорния, който казва, че знае нещо за това. Мислех, че може би знаеш за него.
Глава 28
— Хората започват да говорят — каза Фенчърч тази вечер, след като изтеглиха горе виолончелото.
— Не само говорят — каза Артър, — но и печатат, с големи черни букви, под печалбите от лотарията. Затова реших да взема тези.
Той й подаде дългите тесни книжки на самолетните билети.
— Артър! — каза тя и го прегърна. — Значи ли това, че си успял да говориш с него?
— Днешният ми ден беше ден на телефонно изтощение. Говорих буквално с всички отдели на всички вестници от «Флийт стрийт» и накрая се добрах до този номер.
— Очевидно си работил здравата, подгизнал си от пот, горкият.
— Не от пот — каза Артър уморено. — Един фотограф беше тук преди малко. Опитах се да се противопоставя, но… няма значение, отговорът е «да».