— Говорил си с него.
— Говорих с жена му. Каза ми, че той е твърде странен и няма да дойде на телефона и да се обадя по-късно.
Седна тежко, разбра, че нещо му липсва и отиде до хладилника, за да си го набави.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— Бих извършила убийство за едно питие. Винаги разбирам, че ме чакат тежки времена, когато учителят по виолончело ме огледа отгоре надолу и каже: «А, да, мила моя, струва ми се, днес малко Чайковски…»
— Обадих се пак, по-късно — каза Артър — и жена му каза, че е на 3.2 светлинни години от телефона и трябва да се обадя отново.
— Ах!
— Обадих се отново. Тя каза, че положението се е подобрило. Този път бил само на 2.6 светлинни години от телефона, но пак прекалено много, за да го чуя ако се провикне.
— Смяташ ли — каза Фенчърч изпълнена със съмнение, — че има някой друг, с когото можем да говорим?
— Стана още по-лошо — каза Артър. — Говорих с един човек от научно списание, който го познава и той ми каза, че Джон Уотсън не само ще повярва, но и сигурно ще разполага с абсолютни доказателства, които често му диктуват ангели с руси бради, зелени крила и анатомични налъми, че най-нашумялата глупава теория на месеца е вярна. На тези, които подлагат на съмнение виденията му, той тържествуващо показва въпросните налъми и повече нищо.
— Нямах представа, че положението е толкова лошо — каза Фенчърч тихо. Тя нервно опипваше самолетните билети.
— Обадих се на госпожа Уотсън още веднъж — каза Артър. — Името й, между другото, може би ще ти е интересно да научиш, е Тайнствената Джил.
— Разбирам.
— Радвам се, че разбираш. Мислех, че няма да повярваш на тези неща и затова когато се обадих този път записах разговора с телефонния секретар.
Отиде до телефонния секретар и започна нервно да натиска бутоните му и да беснее, защото апаратът беше от тези, които особено много препоръчваше списание «Кое?» и които не можеш да ползваш, без да полудееш.
— Ето го — каза той накрая и избърса потта от челото си.
Гласът беше тънък и пращящ, защото бе пътувал до спътник на геостационарна орбита и обратно, но също така беше и завладяващо спокоен.
— Може би трябва да поясня — каза гласът на Тайнствената Джил Уотсън, — че телефонът се намира в стая, в която той никога не влиза. Тя е в Лудницата, разбирате ли? Уонко Нормалният не обича да влиза там и не влиза. Мисля, че трябва да знаете това, може да ви спести разходите за телефон. Ако искате да се срещнете с него, това може да се уреди много лесно. Просто трябва да влезете при него. Той се среща с хора само вън от Лудницата.
Гласът на Артър, максимално озадачен:
— Съжалявам, не разбирам. Къде е лудницата?
— Къде е Лудницата? — отново Тайнствената Джил Уотсън. — Не сте ли чели инструкциите върху пакет клечки за зъби?
Гласът на Артър трябваше да признае, че не.
— Добре е да го направите. Сигурно това ще ви изясни нещата до известна степен. Може би това ще ви подскаже къде е Лудницата. Благодаря ви.
Телефонната линия прекъсна. Артър изключи устройството.
— Според мен, можем да считаме това за покана — каза той и повдигна рамене. — Всъщност взех адреса от научното списание.
Фенчърч вдигна очи към него, мръщейки се замислено, после погледна билетите.
— Мислиш ли, че си струва? — каза тя.
— Е — каза Артър, — единственото нещо, с което се съгласиха всички, с които разговарях, освен факта, че го смятат за пълно куку, е, че той знае за делфините повече, отколкото който и да било друг.
Глава 29
«Важно съобщение. Това е полет 121 за Лос Анджелис. Ако плановете ви за днес не включват посещение в Лос Анджелис, сега е най-добрият момент да слезете от самолета.»
Глава 30
В Лос Анджелис наеха кола от едно място, където дават под наем автомобили, които другите хора изхвърлят на боклука.
— Да я накараш да завие е малко проблематично — каза младежът зад тезгяха. — Понякога е по-просто да слезеш и да се качиш на кола, която отива в другата посока.
Прекараха една нощ в хотел на «Сънсет булевард», който им бяха препоръчали, заради начина, по който ще ги озадачи.
— Всички в него са или англичани, или странни, или и двете. Има плувен басейн, където можете да гледате как рок звезди четат «Език, истина и логика» за пред фотографите.
Беше истина. Имаше една звезда и правеше точно това.
Обслужващият паркинга не хареса много колата им, но всичко беше наред, защото и те не я харесваха.