Поклати глава и се усмихна бавно, бавно, после отново погледна Фенчърч и отново Артър.
— Какво… — попита той Артър, — какво направи с твоя? Мога ли да попитам?
— Ъ-ъ, държа в него една рибка — отговори Артър тихо, с леко неудобство. — Имах една рибка, с която се чудех какво да правя и — хоп — аквариума. — Той замълча.
— Жена ми държеше в нашия булгур — продължи Уонко и в гласа му се прокраднаха нови нотки, — до снощи…
— Какво — каза Артър бавно и сподавено — стана снощи?
— Свърши ни булгурът — каза Уонко с равен глас. — Жена ми — добави той — отиде за още.
За момент потъна в собствените си мисли.
— И какво стана после? — попита Фенчърч със същия задъхан глас.
— Измих го — отвърна Уонко, — измих го много внимателно, махнах и последната люспа от булгура, след това бавно го изсуших с ленена кърпа, като бавно, бавно го превъртах. След това го поставих до ухото си. Държали… държали ли сте го до ухото си?
Те отново поклатиха глави бавно — занемели.
— Може би — каза той — трябва да го направите.
Глава 32
Дълбокият рев на океана.
Разбиването на вълните в брегове по-далечни, отколкото може да достигне мисълта. Тихите бури на дълбините.
И сред всичко това, зовящи гласове, не, не гласове — неземни трели, думи, неизречените песни на мисълта.
Приветствия, вълни от приветствия, бликащи от неизказаното, думи долитащи заедно.
Разбиването на тъгата върху земни брегове.
Вълни на радост — къде? Един свят открит неописуемо, достигнат неописуемо, мокър неописуемо, песен на водата.
Хор от гласове, кънтящи обяснения за неизбежно бедствие, един свят, който ще умре, безпомощност, спазъм на отчаяние, утихване, отново думи.
И след това надеждата, откриването на сянката «Земя» в гънките на времето, потъналите измерения, тегленето на паралелите, силното всмукване, вихрушката на волята, полетът й, крушението й, бягството. Нова Земя извикана в замяна, без делфините.
След това, вцепеняващ, един-единствен глас, съвсем ясен:
— Този аквариум получихте от Кампанията за спасяване на хората. Сбогом.
И след това звукът на дълги, тежки, идеални сиви тела, които плуват далече, в непознати, неизмерими дълбини и се кискат тихо.
Глава 33
Тази вечер те останаха Извън Лудницата и гледаха телевизия излъчвана от Вътре.
— Това исках да видите — каза Уонко Нормалния, когато започнаха новините. — Стар мой колега. Той е във вашата страна и се занимава с едно изследване. Само гледайте.
Беше пресконференция.
— Боя се, че за сега не мога да коментирам името «Бог на Дъжда» и в момента ние го считаме за проявление на Спонтанен, Параслучаен Метеорологически Феномен.
— Бихте ли обяснили това?
— Не съм съвсем сигурен. Да си го кажем направо, ако открием нещо, което не разбираме, предпочитаме да му дадем име, което вие не можете да разберете и дори да произнесете. Искам да кажа, че ако позволим да тръгнете насам-натам и да го наричате «Бог на Дъжда», това ще означава, че знаете нещо, което ние не знаем й се боя, че не можем да допуснем това. Не, първо ще му дадем име, което подсказва, че е наш, а не ваш, след това ще открием начин да докажем, че той не е това, което вие казвате, а това, което ние казваме. И дори да се окаже, че вие сте прави, въпреки това пак няма да сте прави, просто защото ние го наричаме ъ-ъ-ъ… Супернормален… не паранормален или свръхестествен, защото вие си мислите, че знаете какво значат тези думи. Не. Супернормален, Акселеративен, Потоп-индуктор. Може да ни се прииска някъде да сложим и «квази», за да се защитим. Бог на Дъжда! През живота си не съм чувал такава безсмислица. Признавам, не бих тръгнал на почивка с него. Благодаря, това е всичко за сега, освен че искам да кажа «Здрасти!» на Уонко, ако гледа.
Глава 34
В самолета към дома до тях седеше жена, която ги оглеждаше доста странно.
Те разговаряха помежду си тихо.
— Все още не съм научила всичко — каза Фенчърч — и изпитвам острото чувство, че знаеш нещо, което не си ми казал.
Артър въздъхна и извади лист хартия.
— Имаш ли молив? — попита той. Тя потърси и намери.
— Какво правиш, мили? — попита тя, след като той прекара двадесет минути в мръщене, дъвкане на молива, драскане по листа, задраскване на надрасканото, пак дъвкане на молива и ядосано пухтене.