— Опитвам се да си спомня един адрес, който някога ми бяха дали.
— Животът ти ще стане много по-лек, ако си купиш тефтерче.
Най-накрая й подаде листа.
— Ти се грижи за него — каза той.
Тя го погледна и сред драсканиците и задраскваниците се открояваха думите: «Планини Квантулус Квазгар. Севорбеупстри. Планета Прелиумтарн. Слънце — Зарее. Галактически сектор QQ7, активност J-Гама.»
— И какво има там?
— По всичко личи, че там е Последното Послание на Бога към Неговото Творение.
— Това ми звучи по-естествено — каза Фенчърч. — Как да стигнем до там?
— Наистина ли…?
— Да — каза тя твърдо, — наистина искам да знам.
Артър погледна навън към небето през малкия изподраскан илюминатор.
— Извинете — каза неочаквано жената, която ги гледаше доста особено, — Надявам се не мислите, че се натрапвам. Толкова се отегчавам при тези дълги полети и е добре да си поговориш с някого. Казвам се Инид Кейпълсън и съм от Бостън. Кажете ми, вие много ли летите?
Глава 35
Отидоха в къщата на Артър, мушнаха два пешкира и други неща в една чанта и седнаха да правят това, което всеки галактически стопаджия прави през по-голямата част от живота си.
Зачакаха да мине летяща чиния.
— Един мой приятел го прави в продължение на петнадесет години — каза Артър една нощ, докато тъжно гледаха към небето.
— Кой беше той?
— Казва се Форд Префект.
Улови се, че прави нещо, което не бе очаквал, че някога вече ще прави.
Зачуди се къде ли е Форд Префект.
По някакво невероятно съвпадение, на следващия ден във вестниците имаше две съобщения — едното се отнасяше до изненадващото появяване на летящата чиния, а другото — до поредица грозни сбивания в кръчми.
На по-следващия ден се появи Форд Префект, който сякаш караше тежък махмурлук и се заоплаква, че Артър не вдига телефона.
Наистина имаше вид на много болен, не сякаш просто са го прокарали отзад напред през жив плет, а сякаш плетът същевременно е бил прекаран отзад напред през зърнокомбайн. Той влезе със залитане във всекидневната на Артър, отказа с махване всички опити за подкрепа, което беше грешка, защото поради усилието при махването загуби равновесие и накрая се наложи Артър да го довлече до канапето.
— Благодаря ти — каза Форд, — благодаря ти много. Имаш ли… — каза той и заспа за три часа.
— … някаква представа — продължи внезапно той, когато се съживи — колко трудно е да се включиш в Британската телефонна система от Плеядите? Виждам, че нямаш и затова ще ти кажа — каза той — след много голяма чаша кафе без захар, което ще ми направиш.
Последва Артър в кухнята с нестабилна походка.
— Тъпите телефонистки не престават да те питат откъде се обаждаш, ти им казваш, че от Шотландия, а те казват, че не можело да си там, защото нямало да се обаждаш по тази линия. Какво правиш?
— Правя ти кафе без захар.
— О! — Форд изглеждаше разочарован. Огледа печално обстановката.
— Какво е това?
— Ориз.
— А това?
— Червен пипер.
— Разбирам — каза Форд сериозно и постави едното нещо върху другото, но явно не можеха да се закрепят както трябва, защото сложи другото върху едното и това сякаш свърши работа.
— Малко съм замаян от пътуването — каза той. — Какво ти казвах?
— Че не се обаждаш от Шотландия.
— Така беше. Обясних това на дамата. «Майната й на Шотландия», казвам й, «щом имаш такова отношение. Всъщност обаждам се от търговско-разузнавателен кораба на компанията „Сириус Сайбърнетикс“, намиращ се на субсветлинен етап от пътуването си между звездите, известни на вашия свят, макар и не непременно на тебе, уважаема госпожо». Казах «уважаема госпожо» — обясни Форд Префект, — защото не исках да се обиди от намека ми, че е невеж кретен…
— Тактично — каза Артър Дент.
— Точно така — каза Форд, — тактично. Намръщи се.
— Замайването от пътуването — продължи той — се отразява много зле на подчинените изречения. Ще трябва пак да ми припомниш, за какво говорех.
— «Между звездите» — каза Артър, — «известни на вашия свят, макар и не непременно на теб, уважаема госпожо…»
— Плеяда Епсилон и Плеяда Зета — завърши Форд триумфално. — Доста забавно разговорче, а?
— Пийни малко кафе.
— Не, благодаря. И причината, поради която те занимавам с него, вместо да бях звъннал директно, както можех, защото тук на Плеядите имаме съвсем добра комуникационна система, уверявам те в това е, че цицията му с циция, небесен кучи син, който пилотираше отвратителния кораб, настояваше да се обаждам за твоя сметка. Можеш ли да повярваш?