Отвори се люк, рампата се спусна през отдела за хранителни продукти на «Хародс», разруши една по-малка сграда и с един последен грохот на изтезавана архитектура събори небостъргача на «Шератон».
След дълъг период, изпълнен със спиращи дъха трясъци и вой на разкъсана машинария, през люка излезе огромен сребрист робот, висок сто фута и се спусна по рампата.
Вдигна ръка нагоре.
— Идвам с мир — каза той и след дълго стържене добави — Заведете ме при вашия Гущер.
Разбира се, Форд Префект имаше обяснение за това, докато гледаха с Артър неспиращите трескави телевизионни предавания, в които не се казваше нищо, освен че нещото е причинило щети за много милиарди лири-стерлинги, че е убило известен брой хора и след това се повтаряше, защото роботът не правеше нищо, а просто си седеше там, леко се поклащаше и излъчваше кратки, неразбираеми съобщения за машинни грешки.
— Той произхожда от древна демокрация, разбираш ли…
— Искаш да кажеш, идва от света на гущерите?
— Не — каза Форд, който сега беше малко по-рационален и последователен, отколкото когато дойде, след като се остави да го накарат да изпие кафето. — Нищо подобно. Нищо толкова просто. На неговия свят, хората са хора. Лидерите са гущери. Хората мразят гущерите, а гущерите управляват хората.
— Странно — каза Артър, — стори ми се, каза, че е демокрация.
— Казах — каза Форд. — Така е.
— Добре — каза Артър, с надеждата, че няма да го сметнат за ужасно тъп, — защо хората не се отърват от гущерите?
— Наистина и през ум не им минава — каза Форд. — Те всички имат право на глас, така че си мислят, че правителството, което са избрали, малко или много отговаря на желанията им.
— Искаш да кажеш, че те гласуват за гущери?
— О, да — каза Форд и вдигна рамене, — разбира се.
— Но — каза Артър и отново реши да зададе големия въпрос, — защо?
— Защото — каза Форд, — ако не гласуват за гущер, може да дойде не този гущер, който трябва. Имаш ли малко джин?
— Какво?
— Казах — каза Форд с нарастващо нетърпение в гласа — имаш ли малко джин?
— Ще погледна. Кажи ми за гущерите.
Форд отново вдигна рамене.
— Някои хора казват, че гущерите са най-доброто нещо, което им се е случвало — каза той. — Разбира се, тук напълно грешат, напълно и безкрайно, но някой трябва да им го каже.
— Но това е ужасно! — каза Артър.
— Слушай, драги — каза Форд, — ако ми даваха по един Алтарски долар всеки път, когато чуя как част от Вселената се вглежда в друга част от Вселената и казва «Това е ужасно!», нямаше да седя тук като лимон, който си търси джин. Но никой не ми дава и аз седя. А и какво си зяпнал толкова благо и със светнали очи? Да не си влюбен?
Артър каза, че е, и го каза с благ тон.
— В някоя, която знае къде е бутилката с джин? Ще се срещна ли с нея?
Това стана, защото в този момент влезе Фенчърч с купчината вестници, които беше отишла да купи в селото. Изгледа с изумление отломките върху масата и отломките от Бетелгюз на канапето.
— Къде е джина? — попита я Форд. — А какво стана, между другото с Трилиън? — обърна се той към Артър.
— Ъ-ъ, това е Фенчърч — каза Артър неловко. — Нищо не стана с Трилиън, ти би трябвало да си я виждал след мен.
— А, да — каза Форд. — Отиде някъде със Зейфод. Имат деца или нещо подобно. Поне — добави той аз си мисля, че са деца. Зейфод се поуспокои доста.
— Наистина? — попита Артър и се засуети около Фенчърч, за да я освободи от покупките.
— Да — каза Форд. — Най-малко една от главите му е по-нормална от ему на доза хероин.
— Артър, кой е това? — каза Фенчърч.
— Форд Префект — каза Артър. — Може и да съм ти споменавал за него.
Глава 37
Цели три дни и нощи сребристият робот седя яхнал останките на моста «Найтсбридж» и вцепенен от учудване се мъчеше да разгадае някои неща.
Идваха да го видят правителствени делегации, лъхтящи журналисти се изсипваха с цели камиони и си задаваха един на друг въпроса какво мислят за него, ескадрили стратегически бомбардировачи окаяно се мъчеха да го нападнат, но не се появиха никакви гущери. Огледа бавно хоризонта.
Нощем той беше най-живописен — под прожекторите на телевизионните екипи, които непрекъснато хвърляха повече светлина върху събитието, докато то непрекъснато не правеше нищо.
Размишляваше и размишляваше, докато накрая стигна до заключение.