Двама души особено остро изпитваха това чувство. Артър и Фенчърч оглеждаха тълпата угрижено, без да успеят да открият някъде Форд Префект или поне знак, че е имал и най-малкото намерение да дойде.
— Колко може да се разчита на него? — попита Фенчърч с помръкнал глас.
— Разчита! — каза Артър и се изсмя глухо. — Колко плитък е океанът? — каза той. — Колко студено е слънцето?
И последните елементи на крачещия кран бяха прибрани в кораба, а останалите части от оградата бяха при рампата в очакване да ги последват. Войниците, охраняващи изхода, се суетяха смислено, разнасяха се команди, провеждаха се спешни съвещания, но естествено нищо не можеше да се направи.
Без надежда и без ясен план, Артър и Фенчърч си запробиваха път напред през тълпата, но тъй като цялата тълпа се мъчеше да си пробие път напред през тълпата, те не стигнаха доникъде.
И с всяка минута нищото около кораба се увеличаваше, и последната брънка от оградата вече беше прибрана. Два летящи триона и един летящ нивелир сякаш огледаха наоколо за последен път и с писък влетяха през гигантския люк.
Минаха няколко секунди.
Звуците на механичен безпорядък отвътре се усилиха и бавно, тежко, огромната стоманена рампа започна да се вдига на мястото си. Звукът, който придружаваше това, бе звукът издаван от хиляди напрегнати, възбудени хора, които се чувстваха напълно пренебрегнати.
— Стой!
От едно такси, което спря със скърцане в края на тълпата излая мегафон.
— Беше осъществено огромно научно разбиване — излая мегафонът. — Пробиване, пробив — поправи се той. Вратата рязко се отвори и отвътре излезе дребен човек, някъде от околностите на Бетелгиус, облечен с бял шлифер.
— Стой! — изкрещя той още веднъж и този път размаха къса черна палка със светлини. Светлините замигаха, рампата спря издигането си и после се подчини на сигналите на Палеца (за чието заглушаване половината от електронните инженери в Галактиката непрекъснато търси нови и нови начини, а другата половина се мъчи да намери нови и нови начини за заглушаване на заглушаващите сигнали) и бавно се спусна отново.
Форд Префект грабна мегафона от седалката на таксито и започна да реве към тълпата през него.
— Направете път! — изкрещя той. — Моля направете път, това е огромен научен пробив. Ти и ти, извадете апаратурата от колата.
Напълно случайно той посочи Артър и Фенчърч, които вече се бяха измъкнали от тълпата и бяха застанали до таксито.
— Добре! Искам да отворите път, моля, за да можем качим тези много важни научни апарати — гърмеше гласът на Форд. — Не се вълнувайте, положението е под контрол, няма какво да се гледа. Просто огромен научен пробив. Само не се вълнувайте! Важно научно оборудване, освободете път!
Гладна за нови сензации, щастлива, че неочаквано е спасена от разочарованието, тълпата ентусиазирано отстъпи и започна да се разтваря.
Артър се изненада значително, когато видя какво пише на кутиите с важно научно оборудване върху задната седалка на таксито.
— Сложи си шлифера отгоре — промърмори той на Фенчърч, когато й ги подаваше. Забързан, той измъкна голямата количка от супермаркет, която също беше натъпкана върху задната седалка. Тя издрънча на земята и те заедно сложиха в нея кутиите.
— Освободете пътя, моля — изкрещя Форд отново. — Всичко се намира под солиден научен контрол!
— Той каза, че ти ще платиш — обади се шофьорът на таксито и Артър бръкна в джоба си, извади някакви банкноти и му плати. В далечината се чуваше вой на полицейски сирени.
— Отместете се оттук. — крещеше Форд — и никой няма да пострада!
Тълпата напираше и се затваряше след тях, докато те теглеха дрънчащата количка към рампата.
— Всичко е наред! — продължаваше да крещи Форд. Няма какво да гледате, всичко свърши! Нищо не се е случило в действителност!
— Освободете пътя! — прогърмя полицейски мегафон отзад. — Разбит е магазин, освободете пътя!
— Пробив! — крещеше Форд напред. — Огромен научен пробив!
— Полиция! Направете път!
— Научно оборудване! Направете път!
— Полиция! Пуснете ни да минем!
— «Уокмени»! — извика Форд, извади пет-шест касетофончета от джобовете си и ги хвърли към тълпата. Последвалият пълен хаос им позволи да добутат количката от супермаркета до рампата и да я качат на нея.