Те го вдигнаха въпреки протестите и обидите му. Металът беше така нагорещен, че на пръстите им едва не излязоха мехури, но беше изненадващо лек и увисна неподвижен в ръцете им.
Понесоха го по пътеката, минаваща през лявата страна на Великата червена равнина на Рарс, към планините Квентулус Квазгар.
Артър се опита да обясни на Фенчърч, но беше прекъсван твърде често от болезнените кибернетични бълнувания на Марвин.
В един от павилионите попитаха, дали не биха могли да му купят малко резервни части и успокояваща смазка, но Марвин не искаше и да чуе.
— Всичките ми части са резервни — мърмореше той и стенеше — Оставете ме да съществувам!
— Всяка моя част — пъшкаше той — е била сменяна поне петдесет пъти… освен… — Сякаш за миг нещо го осени. Главата му се спусна надолу между тях, мъчейки се да си спомни.
— Помниш ли — най-накрая каза той на Артър — първия път, когато ме видя? Бяха ми поставили невероятно интелектуалната задача да те заведа при тях. Споменах ли ти, че имах тази ужасна болка във всички диоди от лявата си страна? Че бях помолил да ми ги сменят, но никога не го направиха?
Преди да продължи измина доста време.
— Да видим дали можеш да познаеш — каза Марвин, когато реши, че паузата е станала достатъчно неловка — кои мои части не са били сменяни никога? Хайде, виж дали можеш да познаеш.
— Ох! — добави той — Ох! Ох! Ох! Ох! Ох!
Най-накрая стигнаха до последния малък павилион, поставиха Марвин на земята и седнаха под навеса. Фенчърч купи някакви ръкавели за Ръсел, ръкавели, в които бяха инкрустирани камъчета, взети от планината Квентулус Квазгар, точно под огнените букви, с които бе изписано Божието Последно Послание до Неговото Творение.
Артър порови в една малка библиотечка на бара, пълна с набожни трактати и размисли върху смисъла на Посланието.
— Готови ли сме? — каза той на Фенчърч и двамата вдигнаха Марвин.
Заобиколиха подножието на планините Квентулус Квазгар и пред тях се откри Посланието, написано с огнени букви на билото. На една висока скала срещу него имаше наблюдателен пункт с перила, от който се виждаше добре. Имаше и малък телескоп с монети, за да можеш да видиш буквите с подробности, но никой не го използваше, защото те светеха с божествен небесен огън и биха сериозно увредили ретината и очния ви нерв, ако ги погледнете през телескоп.
Те гледаха удивени Божието Последно Послание и бавно, неподвластно на думите, ги обземаше велико чувство за спокойствие, за окончателно и пълно разбиране.
— Да — каза Фенчърч с въздишка — това беше то.
Гледаха Посланието цели десет минути преди да осъзнаят, че Марвин, увиснал между раменете им, изпитва трудности. Роботът не можеше повече да вдигне главата си, не беше прочел Посланието. Вдигнаха главата му, но той се оплака, че платките на зрението му са почти отишли.
Намериха монета и му помогнаха с телескопа. Той се оплакваше и ги обиждаше, но въпреки това му помогнаха да види всяка буква поотделно. Първата беше «н», след това «и», след това «е». След това имаше празно място. После «с» и «е».
Марвин спря, за да си почине.
След малко започна пак и му помогнаха да види «и»-то, «з»-то, «в»-то, «и»-то, «н»-то, «я»-то, «в»-то, «а»-то, «м»-то, «е»-то.
Следваше «за». Последната дума беше дълга и Марвин трябваше отново да си почине, преди да се пребори с нея.
Започваше с «н», «е» и «у». След това идваха «д» и «о», следвани от «б», «с», «т», «в».
След нова пауза Марвин се напрегна за последното усилие.
Прочете «о», още едно «т» и при последното «о» се отпусна в ръцете им.
— Мисля — каза той с ръждясалото си, стържещо гърло, — че ми стана добре.
Светлините угаснаха в очите му наистина за последен път.
За щастие, наблизо имаше павилион, където от някакви типове със зелени крила можеше да се наеме скутер.
Епилог
Един от най-големите благодетели на всички форми на живот беше човек, който не можеше да се съсредоточи върху текущата си работа.
Умен?
Без съмнение.
Един от най-големите генни инженери на своето или на което и да било друго поколение, включително и тези, които е проектирал сам?
Точно така.
Проблемът беше, че той твърде много се интересува от неща, от които не би трябвало да се интересува, поне, както му казваха хората, не сега.
Отчасти поради това, той беше доста раздразнителен.
Така че, когато неговият свят бил заплашен от ужасни завоеватели от далечна звезда, намиращи се все още доста далеч, но приближаващи с голяма скорост, той — Бларт Версенвалд III (името му беше Бларт Версенвалд III, което не е в точния смисъл на думата съществено, но е доста интересно, защото няма значение, това беше името му и можем да кажем защо е интересно и по-късно) бил изпратен от господарите на расата си на усамотено място под охрана, за да създаде нова порода фанатични супервойници, които да се противопоставят, да унищожат нашествениците и при това бързо. Казали му: