Ако тялото Ви има наистина необичайна форма, опитайте се да го показвате по улиците за пари.
Амфибийните форми на живот от световете, принадлежащи на системите Сулинг, Ноксиоз или Наузалия особено ще се насладят на река Ийст ривър, за която се говори, че е по-богата на хубави животворни хранителни вещества, отколкото има в тинята, произвеждана и в най-заразните лаборатории.
Забавления: Това е големият раздел. Не е възможно да се забавлявате дълго, ако не подложите на токов удар центровете си на удоволствие…
Форд щракна копчето, обозначено с «Режим операционна готовност», което беше заменило сега старомодното «Готовност за достъп», което пък беше заменило ужасяващото «Изкл», останало от каменната ера.
Той бе видял тази планета напълно разрушена, бе видял това със собствените си две очи или по-скоро, бе заслепен, защото това беше станало от адското изригване на въздух и светлина. Бе почувствал със собствените си крака как земята започва да удря като чук, да се мята, да реве обхваната от потоците енергия, изтичащи от омразните кораби на Вогоните. И тогава, накрая, след като моментът, който той бе определил като последно възможен, беше вече изтекъл — бе почувствал лекото, полюшващо се гадене на дематериализацията, когато той и Артър Дент бяха излъчени през атмосферата като спортно предаване.
Нямаше грешка, не можеше да има. Земята със сигурност беше унищожена. Със сигурност. Определено. Разпръсната в космоса.
И въпреки това тук — той активира отново «Пътеводителя» — се намираше неговият собствен запис за това, как да си прекараш добре в Борнмут, графство Дорсет, Англия — нещо, с което той винаги се бе гордял като с едно от най-бароковите открития, които някога е правил. Прочете го отново и поклати глава с изумление. Изведнаж осъзна какъв е отговорът на проблема и той беше следният — «Случва се нещо много странно, а щом се случва нещо много странно», помисли си той, «нека се случва на мен».
Мушна «Пътеводителя» отново в чантата си и забързано излезе на улицата.
Запъти се на север и мина покрай една стоманена сива лимузина, паркирана край бордюра, а от един близък вход се чу мек глас:
— О’кей, сладур, наистина всичко е наред. Трябва да се научиш да ти е добре. Погледни само как е структурирана цялата икономика…
Форд се ухили, заобиколи съседния блок, който сега гореше, намери един полицейски хеликоптер, оставен без охрана на улицата, влезе в него, закопча се за седалката, кръстоса показалец и среден пръст и с неумели тласъци го вдигна в небето.
Промуши се страховито между подобните на каньони стени на града и след като се издигна над тях, забръмча през червеночерния покров от дим, който непрекъснато висеше отгоре.
След още десет минути, с виещи сирени и гърмящи напосоки в облаците скорострелни оръдия, Форд Префект приземи хеликоптера с голяма скорост сред крановете и сигналните светлини на космодрума Хан Долт, където кацна като гигантски, уплашен и много шумен паразит.
Тъй като не го беше повредил много, той успя да го изтъргува срещу първокласен билет за следващия кораб, напускащ системата, и се отпусна в една от огромните му, чувствени и прегръщащи тялото седалки.
Това ще е забавно, мислеше той, докато корабът примигваше тихо през безумните пространства на открития Космос, а бордовото обслужване се беше развихрило с цялата си екстравагантност.
— Да, моля — казваше той, когато стюардите се плъзваха край него и му предлагаха каквото и да било.
Усмихна се със странната радост на маниак, когато още веднъж прегледа мистериозно възстановената статия за планетата Земя. Сега го очакваше страшно много работа, на която щеше да е възможно да се посвети и му беше ужасно приятно, че животът отново му е предоставил сериозна цел, която да постигне.
Внезапно се сети да се попита, къде ли е Артър Дент и дали той знае.
Артър Дент беше на хиляда четиристотин тридесет и седем светлинни години в един «Сааб» и бе угрижен.
На задната седалка седеше момиче, заради което си беше ударил главата във вратата, докато се качваше. Не знаеше дали защото това беше първата жена от собствения му вид, която вижда от толкова години, или заради нещо друго, но се чувстваше зашеметен от… от… «Това е абсурд», каза си той. «Успокой се!» каза си той. «Ти не си», продължи той с най-твърдия вътрешен глас, на който беше способен, «във форма и в състояние да мислиш рационално. Току що премина на стоп повече от сто хиляди светлинни години през галактиката, много си уморен, немалко объркан и крайно уязвим. Отпусни се, не се паникьосвай, съсредоточи се върху дълбокото дишане».